Чудото на Черно море!

Всяко лято Черно море се обагря в тюркоазен цвят. Яркозелените завихряния не са част от картина – те показват наличието на фитопланктон, по който могат да се проследят потоците на водните течения и водовъртежите, пише сайтът на НАСА, публикувайки забележителна снимка на непрекъснатия цъфтеж на фитопланктона в Черно море. Специалистите от Института по океанология във Варна твърдят, че този красив цвят не е необичаен за сезона. „Случва се ежегодно в късна пролет, края на май и през юни. Този млечно-тюркоазено-син цвят се дължи на цъфтеж на водорасли от клас коколитофори и по-точно на вида Emiliania huxleyi. Взети са биологични проби, потвърден е цъфтежът на точно този вид.“, коментира доц. Валентина Тодорова пред БНТ2.

Emiliania huxleyi са най-разпространения вид коколитофориди. Коколитофоридите, (coccolithophorids, от гр. – kokkos = зърно; lithos = камък; phoros = носещ или носещи кръгли камъчета), отдел хаптофити, или примнезиофити Haptophyceae (или Prymnesiophyceaea) са фотосинтезиращи, много малки (5-10 микрона) представители на нанопланктона, имат клетка с двойка камшичета, обкръжена с броня от около 30 кръгли пластинки от калцит (CaCO3) наречени коколити.

Специфичен ефект, предизвикан от коколитофоридите е, че самите те увеличават албедото. Когато „цъфтят“, т. е. изменят цвета на океана, когато количеството им е огромно, отразяващата му способност се увеличава три пъти. В северна Европа тази светлина, бликаща на талази в млечно-тюркоазен цвят, наричат „феерично сияние“ или „бяла вода“. Очевидци разказват, че водата е имала същите оптични характеристики като млечен каймак.

Най-силно морската вода поглъща червените и жълтите лъчи на слънчевата светлина – остават само сините и зелените, улавяни от нашите очи. Фитопланктонът поглъща червената светлина от спектъра – тя му е нужна за фотосинтезата. А морската вода придобива заради това зелен оттенък. И колкото повече фитопланктон има в морето, толкова е по-„живо“ то, толкова е повече зеленото в цвета на морските вълни. Този тюркоазен цвят се вижда и на спътниковите снимки. Днес вече е ясно, че „белите води“ са заради пластинките – коколити, които действат като миниатюрни калцитни огледала. Това свойство на Emiliania huxleyi прави цъфтежа ѝ достъпен за научно изследване – интензивният цъфтеж се забелязва дори от космоса.

Източник на информацията: nauka.offnews.bg