Черна котка

Днес валя, валя, валя
на перваза на морето,
дъжд ръмя, ръмя, ръмя,
боядисвайки небето.

После тя се замечта,
цъфна слънце по липите,
с плетеница от листа
гъделична й петите.

Замириса на дъга,
тя надеждите отвори
и по цветната леха
тръгна да се поразходи.

Тя вървя, вървя, вървя –
черна котка в небето,
близна падаща звезда
от вълшебното решето.

Виждал си я вече там,
нарисувана с пастели,
нещо в теб потрепна, знам –
бъдещето проговори.