стихове

Начало | стихове | На разходка с плажна лодка

На разходка с плажна лодка

Вергиния Генова | 2012-07-03

На разходка с плажна лодка
тръгват двама от зарана,
с песен вдигат те платната
чайки пляскат им с крилата.
Рибки скачат и плуват,
а медузи с бели шапки
се надуват и умуват —
днеска слънце ли ще грее
или вятър ще да вее.

Старата медуза с прозрачната блуза
рече и отсече — буря ще вилнее,
малката кокетка с мрежеста жилетка
тихичко предложи — ами тия двамата,
да ги върнем на брега
да не стане пак беля.

И решиха днес да проявят човечност
медузите мълчали цяла вечност.
Заедно завикаха в хор
и плуваха около лодката в запор,
но двамата наперени юнаци
единствено си сложиха калпаци.
Развяха те големи знамена,
безгрижно свиркайки си с уста.

И чак когато бурята платната им раздуха,
а вятъра катурна мачтата с ръка,
завикаха и закрещяха те.
— Подай ми пояса, хвърли въже!
Облаците блъскаха се с юмруци,
в боя вкараха дори ритници,
ядосали се бяха страшно те,
защото вятъра коприните им взе
и от пищните им летни гардероби
останаха по чифт съдрани панталони.

Заплака Синтия от черна мъка
по синята си къдрава перука
и цялото море направо наводни
с топлите си лъскави сълзи.

А сребърния облак, пристигнал чак от юг
на всички правеше напук,
разкъса сам елмазената си жилетка,
която баба му бе плела с чудна плетка
и тръгна си, така по риза,
остави ги да чакат друг път бриза.

И двамата юнаци в суматохата
изгълтаха по делва морска супа,
хапнаха и водораслено суфле,
на гладно хич не им дойде добре.
Танцуваха в безумен пирует
с една вълна пияна от обед,
и увещаваше ги дръзко тя
да тръгнат с нея към вътрешността
и дълбините на морето,
където имала дворец от пяна
и езера от пухкава сметана,
шезлонги от бадемови кори,
русалки й прислужвали в зори
и кичела ги щедро тя
с гирлянди от брилянтени цветя.

Та двамата юнаци мили
почти се бяха понавили
шампанско да отворят вечерта
в чест на лудата вълна,
дантеления й костюм почти ги задуши
и полетяха те към дънни дълбини.

Добре, че приказка това е,
та точно в този миг трагичен
доплуваха там в строен ред
делфините със свръхзвуков джет.
Те бяха от охрана на водата
изнесоха ги бързо на земята,
а лодката им взеха в океана
за своята проучваща програма.

Препрограмираха им мозъка така,
че дано от днес да поумнеят
и знаците на времето да проумеят,
та да не падат пак в беди
и да танцуват с лъжи.
Когато пак на морски път поемат
да мислят те, преди да се гордеят
и от таз щастлива слука
да си извадят истинска поука.

Вижте още:
Царица на морето
Хайде на море
 



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град