Сузи

Най-после ваканцията дойде! Толкова дълго я чаках и така мечтаех за едно истински невероятно нестандартно лято! И ето, че то се случи! На 16-ти август без да го търся по морски плажове, по планински чукари или нейде из далечни чужди земи – то само дойде у нас! Пристигна с две весели небесно-сини очи; гъсти руси и трайно сплъстени кичури; слънчева усмивка и един мил и забавен глас опитващ се да говори български. Цялото това внезапно връхлетяло ме приключение си имаше едно име – Сузане.

Настани се направо в детската на долното легло, което братчето ми кавалерски отстъпи като „мигрира” в стаята на мама. Още от първия ден нямахме търпение да си говорим и да се опознаем, но по-често си разменяхме срамежливи усмивки, отколкото думи. Оказа се, че Сузи, както накратко я нарекохме, е 16-годишна германка, пък аз и дума немски да не зная! Невероятно забавно е когато тя се мъчи да говори български, а аз, за да й вляза в положение се опитвам да й помагам с ограничения си английски! Всички ученици в Германия сериозно залагат над английския – така казва мама, а и те двете със Сузи доста добре се разбират с негова помощ. И така, моето до скоро скучно ежедневие изведнъж се изпъстри с немски обичаи и английски език. Но това не беше всичко – добавете и факта, че Сузи освен всичко това добре познава живота в ориента, което личи от пъстрите шалвари, които непрестанно носи. Макар до сега да не беше напускала родината си, разбрахме, че има и добри познания за Турция. Беше дошла в България за да се потопи изцяло в една напълно непозната за нея култура, а излезе, че не всичко й е непознато! Ние вкъщи се занадпреварвахме да й предлагаме ежедневна български кухня, а тя вече беше опитвала айран, халва, баклава... Е, за първи път вкуси домашна баница, сарми, таратор и боза, в последните от които веднага се влюби! От наша страна, ние пък бяхме изненадани да научим, че и германците като нас основно обичат да си хапват хляб. От този момент мама си отдъхна от чуденето какви закуски да приготвя всеки ден – менюто беше ясно: баници, мекици, принцеси, попара, пържени филийки и т.н.

И така, от преломния 16 август насам всеки ден Сузи ходи на интензивен курс по български език, а аз стоя вкъщи и си мисля какво още да й разкажа и покажа от живота ни в България след като се прибере. Вечер, разбира се, тя старателно се заема да се подготви с уроците и домашните си, и за мен е особена гордост и чест да й помагам в това! Да проверяваш домашните на с 4 години по-голямо момиче от теб носи невероятно усещане! После минаваме на „темата за деня”. Например една вечер това е „Български народни носии”, друг път „Българските планини”, „Българското Черно море”. Когато извадихме от гардероба моята народна носия Сузи остана силно очарована от пъстротата на шевиците и лъскавите пайети по нея! И напълно ми съчувства в съжалението, че вече ми е малка и не мога да я обличам! Естествено, показваме й и много снимки от различни наши пътувания из страната – старите столици, Калиакра, Пирин и Рилските езера. В същото време тя обяснява как е при тях в Германия. Така, с изненада открихме, че по някои неща България и Германия доста си приличат – например по панелните блокове в жилищните комплекси – мама стигна до извода, че родния град на Сузи, Котбус, е на територията на бившата източна Германия. Разбира се, тя и сама ни показа доста снимки от него в интернет.

За предстоящия уикенд нашето семейсто е подготвило изненада за гостенката ни – ще я водим на село при баба! Предчувствам невероятно прекарване там, както винаги е било! Ще ядем домашно сирене и мляко, натурални плодове и зеленчучи от двора на баба. Ще се излежаваме на бали от сено и слама. Ще се возим на конска каруца. Ще ходим на лов за пеперуди по мерата… И още и още… А, вечерта ще кажем на баба да запали оджака да ни опече чушки и картофи на жар, и ще я накараме да ни разказва любимите ни страшни приказки, които само тя знае.

Това ще е нашата изненада за Сузи по случай средата на нейния престой у нас. От понеделника нататък оставащите дни ще започнат бързо да намаляват. От сега почвам да се притеснявам за деня на раздялата и не знам как просто ще я пуснем да си тръгне! Или може би до тогава все ще измислим нещо за да няма пълна раздяла? Това е въпросът, който започва да ме мъчи и няма да го оставя докато не намеря решение!

Не искам! Аз наистина не искам това невероятно приключение да свърши с края на ваканцията!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“