Страстна седмица

Страстна седмица се нарича седмицата преди Великден. Тя е последната седмица от великите пости. И понеже тази година Великден е на 20 април, Страстната седмица е от 14 до 19 април.
Всеки ден от нея се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. И през всеки от дните се припомня нещо важно, което Иисус Христос е направил за хората, а също така и се извършват специални служби.

На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите (древни монети). Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Велика сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите (неговите ученици, последователи), по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и арестуването му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от римския наместник в Йерусалим Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез) той е разпънат на кръст, забит в земята.

Разпети петък е денят на великите страдания на Исус. Христос, приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на хълма Голгота между двама разпънати разбойници и издъхва в мъки.

Велика събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него властите поставят стража (вечерта в петъчния ден; тогава църквата отслужва Опело Христово).

Светлото Възкресение
На следния ден, в неделя, е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е въскръснал от мъртвите.

Вярващите палят свещи в храмовете и всички се поздравят с „Христос воскресе!“, а отговорът е – „Воистина воскресе!“

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва и по още един особен начин:
Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на обикновената дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (разпети петък) на богослужението в храмовете от олтара се изнася плащаницата, с която е било покрито Христовото тяло, след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му. Вечерта с плащаницата се обикаля храмът и символично се погребва Иисус. Плащаницата се слага на маса, отрупвана с дарове и цветя, а под нея се провират вярващите.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове – козунаците.

Прочетете още:
Всичко за Великден