Снежно чудо

В един голям град живяло  едно щастливо семейство. Но тяхното  щастие не било за дълго. Те  си имали един син, който бил много непослушен. Отнасял се много грубо със своите другари, биел ги, взимал им закуските, дърпал им чантите. Въобще този Иван бил много лошо момче.    Една вечер, когато си легнал, му станало много мъчно. Тайничко си пожелал да стане отново добър, за да си има приятели с които отново да играе. На сутринта той тръгнал за училище но изведнъж променил своята посока. Отзовал се в една много тъмна гора, докато си вървял започнало да вали сняг. Иван много се притеснил, че няма къде да отиде и насреща му къща. Той почукал, а отвътре някой отговорил:                
– Влез, влез  не се бави.     
Иван дръпнал дръжката и влязъл вътре, какво да види един старец лежи и неможе да стане. Той помолил Иван да му донесе нещо за ядене и чаша вода. Иван се направил, че не го чува. Стареца отново повторил. Иван се направил и този път на разсеян.  Но докато си гледал през прозореца, видял в далечината много клетки на едно място. Зачудил се какво има вътре но това не било за дълго.

Стареца, който лежал и неможел да похване никаква работа помолил Иван отново за помощ. И докато Иван изричал думата „НЕ МОГА” старецът го превърнал във вълк. И така може би разбирате, че това не бил обикновен старец, а вълшебник. Той само искал да разбере как ще постъпи Иван. Но като разбрал, че той няма промяна решил да го накаже, като го превърнал във вълк.

На сутринта стареца затвори Иван в клетката и го отнесе при другите вълци. Иван беше много тъжен за своята постъпка, но нямаше как да върне времето назад. Изведнъж започнало да вали сняг. Валели толкова едри снежинки, че за кратко успели да натрупат земята с пухкав сняг. Така отминавали дните, а Иван си останал вълк докато един ден не видял дете, което си играело на близо. Вълкът Иван заговорил с човешки глас:
– Моля те помогни ми, моля те помогни ми.

Но не изрекъл и последната дума за помощ отново завалял сняг, който бил вълшебен, защото когато снежинката паднала в клетката на мига превърнала вълкът (Иван) в дете. И така от всички клетки се чула детска глъч. Иван бил много щастлив от това чудо и си обещал никога вече да не постъпва лошо както със своите приятели така и с другите хора. Обещал си, че ще се промени. Наизскачали всички деца от клетките и започнали своята весела игра тяхната веселба се носеше навред. Както всички знаем, че ако си пожелаеш нещо толкова силно то може да се сбъдне. Ето едно такова желание успяло да превърне горският вълк отново в дете.  Но благодарение на него и другите вълци успели да върнат своя човешки образ.

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка"