Слънцето

Слънцето е звезда в центъра на нашата Слънчева система. То се е формирало преди 4,6 милиарда години (според ядрената космохронология); очаква се да съществува в продължение на около 10 милиарда години. Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и множество други планети, астероиди, комети и космически прах. Главната звезда в една планетарна система бива наричана “слънцето“ на системата (или “слънца” на системата в случай на повече от една звезда).

Мисията Генезис на НАСА изстреляна през 2001 г. има за цел събиране на частици от слънчевия вятър в околоземна орбита и доставянето им обратно на Земята. За съжаление обаче, при връщането през септември 2004 г. парашутът на апарата не проработи и той се разби в пустинята Мохаве в Невада, САЩ. Учените обаче са оптимистични, че ще могат да анализират поне част от частиците събрани от апарата.

При наблюдение на Слънцето са видни следните явления:

* слънчеви петна
* факули
* гранула
* слънчеви изригвания

Внимание: НИКОГА не гледайте Слънцето директно. Неговата светлина уврежда ретината и може да причини частична или пълна загуба на зрението.

Слънцето не е достатъчно масивно, за да избухне като свръхнова. Вместо това след още 4 до 5 милиарда години то ще се превърне в червен гигант, изчерпвайки водорода в ядрото си. Тогава то ще започне да преобразува хелий във въглерод и температурата на ядрото му ще нарасне до 3×108 K. Високата температура ще предизвика “раздуване” на външните конвекционални слоеве на Слънцето, които вероятно ще достигнат чак до орбитата на Земята. Скорошни изследвания обаче показват, че вследствие на интензивната загуба на маса на Слънцето при раздуването Земята ще се премести на по-висока орбита. Плътността на външните слоеве на Слънцето като червен гигант ще е по-малка от сегашната плътност на земната атмосфера, но със значително по-висока температура (около 2000-3000 K). Изчерпвайки хелия в ядрото си, Слънцето ще претърпи термични пулсации – свивания и раздувания с нарастваща амплитуда, при всеки следващ цикъл, губейки част от външните си слоеве, докато накрая се превърне в бяло джудже. За разлика от по-масивните звезди като Сириус и Бетелгейзе, Слънцето не може да преобразува значителни количества въглерод в по-тежки елементи и поради тази причина бялото джудже ще бъде съставено предимно от въглерод.