Сладката черешка

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Дошло лятото.  Зайченцето видяло една червена черешка на едно дърво. Решило да си направи полезен сок с череши и ягоди. Ягоди набрало от градинката си. Тогава се опитало да стигне черешката. Започнало да скача. Скачало, скачало, все по-високо и по-високо, но не можело да достигне до черешката. Тогава зайчето свирнало с уста и веднага дошъл неговият приятел мечокът. Зайчето казало на мечока, че много иска да си направи пресен сок от ягоди и череши. Проблемът бил, че не можело да стигне до черешката. Зайчето помолило мечока да се наведе. Той така и направил. Зайчето скочило върху гърба му и най-накрая успяло да стигне до черешката. Протегнало се, откъснало я и веднага я занесло в своята къщичка. „Жжжжжжж!”- чул се шум отвътре. Когато зайчето било готово със сока, свирнало с уста. Мечокът  дотичал веднага. Двамата приятели си направили пикник на полянката до къщичката на зайчето. Сложили одеало на тревата. Направили сандвичи, донесли пресния сок, полезната торта, която били приготвили предишния ден, ябълки, ягоди и полезни бонбони. Направили си чуден празник.