Рибата, която не можела да плува

В дълбините на морето, на дъното веднъж се родила една риба-клоун, която обаче не знаела да плува. И така само си оставала на дъното на морето. Майка й се опитвала с всички сили да я научи да плува, но не можела. В училището за риби всички й се подигравали и я нарекли Неплувка. Неплувка много се натъжавала и решила да тръгне по дълбокия океан, като се надявала, че ще срещне някой, който да я научи да плува.

Един ден майка й я изпратила на училище и тя тръгнала по дъното, като не можела да се издигне нагоре. Когато наближила училището тя се отклонила от пътя и тръгнала по течението. Вървяла, вървяла и стигнала един рив. Изведнъж в нея се блъснала една морска котка. Неплувка много се уплашила, защото знаела, че морските котки са хищници и могат да ядат други риби. Морската котка вместо да я изяде заплакала горчиво. Рибата-клоун я попитала защо плаче. Морската котка казала:
– Плача, защото съм вегитарианка и не мога да ям месо. Много обичам водораслите. Семейството ми ме изгони и ми каза, че не ме искат, защото за тях не съм истинска морска котка щом не съм месоядна. Неплувка я попитала:
–Ти можеш ли да плуваш?
– Да, защо? – отговорила морската котка.
– Защото аз откакто се родих не зная как се плува. Всички в училището за риби ми се подиграват. Можеш ли да ме научиш?
– Не, но мога да ти помогна, като ти кажа къде живее дъщерята на Посейдон – богът на морето и океана. Тя се казва Ариел. Тя би трябвало да ти помогне.
– Благодаря ти. Довиждане, дано се видим пак. – казала Неплувка.
Неплувка пак вървяла, вървяла и видяла диамантен дворец посред водата. Изведнъж я хванали две бели акули и и казали, че служат на Посейдон и я питали къде отива. Рибата-клоун им казала, че търси принцеса Ариел и те я пуснали. Въвели я в една огромна зала, а на трона стоял самият Посейдон със златният си тризъбец. Той попитал защо търсят дъщеря му. Неплувка се поклонила и рекла:
– О, велики Посейдон моля дъщеря ви да ми помогне, защото откакто съм се родила не мога да плувам. Всички ми се подиграват. Залата се разтресла от смеха на Посейдон:
– Ха, ха, ха! Риба, която не може да плува, не мога да повярвам! Ха-ха!
Неплувка се натъжила много, но преди Посейдон да я изгони от залата дошла Ариел с един малък рак. Ариел дошла при нея и я успокоила. Тя казала:
– Мила рибке, не се притеснявай, баща ми е малко несериозен към твоя проблем. Спокойно аз ще те науча да плуваш, нали съм русалка.
Неплувка и Ариел отишли на едно усамотено място където нямало риби и започнали да се упражняват. Ариел видяла, че плуването на рибата започвало да се подобрява и й казала:
– Неплувке, ти вече си достойна риба и мисля, че можеш да плуваш. Ти вече нямаш нужда от моята помощ.
Ариел и подарила рачето за да я пази по пътя. А и също една светеща огърлица. Рибката-клоун тръгнала по обратният път. Плувала и се радвала изведнъж пред нея се изправил делфин.
– Здравей, коя си ти? – рекъл делфинът.
– Казвам се Неплувка. – отговорила му тя.
– Искаш ли да плуваме заедно? – казал делфинът
– Добре. Хайде да вървим.
Плували, плували, но изведнъж Неплувка се издигнала нагоре и попаднала в някаква мрежа. Това били рибари, които ловували риби. Неплувка се уплашила, но благодарение на рака, който разкъсал мрежата с щипките си се освободила невредима. Но за съжаление делфинът бил се уплашил и избягал. Неплувка и ракът поели сами по обратният път. Когато стигнали майка и и баща и много се зарадвали. Но по пътя светещата огърлица била трансформирала Неплувка в най-красивата риба в рифа и всички и завиждали. Така когато рибата не можеше да плува и всички и се подиграваха, сега беше най-хубавата и търсена рибка в рифа и така Неплувка заживяла по-хубав и щастлив живот.