Разни облачни въпроси

За хората с въображение облаците могат да бъдат истинско богатство! За учените и за възрастните, които са забравили колко важно е да имаш въображение, те може да са само кондензирани капчици пара и ледени кристали висящи в атмосферата, но за нас са цял един нов вълшебен свят. Дори сега, докато ви казваме това, често забравяме какво искахме да кажем и поглеждаме навън през прозореца дали точно покрай него в момента не минава някой облак, който ни поздравява. За хората с въображение, тези като вас и нас, облаците са нещо невероятно интересно – те могат да бъдат огромен захарен памук, меки батути, пухкави огромни бели одеялца, дракони, мечки, роботи... и какво ли още не. Списъкът е просто безкраен, облаците са всичко друго, но не и обикновени ледени кристали, само това можем да ви кажем и ще ви го докажем с тези отговори на облачни въпроси!

Какво са облаците?

Е, естествено трябва да ви кажем и научната гледна точка, защото тя също е доста важна, но вие вложете капка от вашето въображение в следващите думи и ще се получи нещо много интересно. И така... Както добре знаете, когато слънцето напича, неговите лъчи карат водата на планетата ни да се изпарява. Водата се изпарява отвсякъде, от океаните, реките, езерата и дори локвичката пред къщата ви. Изпари ли се веднъж водата, тя се превръща в пара и отива все по-нагоре и по-нагоре във въздуха, където става все по-студено и накрая заради студа се кондензира и се превръща в малки капчици и ледени кристалчета, които образуват облаците. Капчиците остават в небето, докато се заледят още и още и станат прекалено тежки. След това те започват да падат на земята, а ние наричаме това дъжд или сняг. Ето това са облаците казано научно.

Разбира се, когато някой от нас погледне, никога не казва: „Ей, виж тези ледени капки, приличат на дракон!“. Облаците, признават и самите учени, са си едно истинско магическо творение на природата.

Колко тежи един облак?

Макар на нас да ни изглеждат по-леки от памук, в действителност един обикновен малък бял пухкав облак тежи около 5-10 тона – доказано е. Тъмните и буреносни облаци пък тежат колкото 200 слона, защото съдържат в себе си повече вода. Сега вече сме сигурни, че никой от вас не мисли тези неща за обикновени, нали?

Ако тежат толкова много защо не падат?

Представяте ли си колко му е трудно на небето да крепи толкова тежки неща и то много, много от тях. Често сме се питали след като облаците са толкова тежки, как не падат. Как така случайно както си ходим не пада някой облак пред нас? Всичко се състои в това, че облаците не са твърди вещества, а водни пари. А когато се намира в такова състояние водата просто няма как да падне, дори и да иска. Въздухът в небето и най-вече вятърът ни гарантират, че не само никой облак няма да ни падне върху главата, но и ще се движи заедно с тях.

Какъв е цветът на облаците?

Сигурно сте забелязали, че облаците са доста цветни, почти като дъгата или като че сте ги оцветили с моливчета. Това е така, защото при съзряването на облака водните капчици се сливат в по-големи капки, които могат да се превърнат в дъжд. При този процес разстоянието между тях се увеличава, което позволява на светлината да навлиза по-дълбоко в облака. Ако той е достатъчно голям и капките в него са разположени на достатъчно разстояние, част от навлязлата светлина не успява да се отрази обратно, преди да бъде погълната. На различните степени на този ефект се дължат вариациите на оцветяването на облаците от бяло до черно. По същата причина долната страна на масивни облаци се оцветява в различни нюанси на сивото, в зависимост от това каква част от светлината се отразява или поглъща в съответния участък.

При определени условия облаците могат да имат и други цветове. Синкаво-сивото се дължи на разсейване на светлината във вътрешността на облака. Облаците получават зеленикав оттенък, когато светлината във вътрешността им се разсейва от лед. Зеленикави купесто-дъждовни облаци са признак за предстоящ силен дъжд или градушка. Жълтеникавите облаци са редки и се появяват при наличие на замърсители в тях, например след горски пожар. Червени, оранжеви и розови облаци се наблюдават почти изключително по време на изгрев или залез, като цветът им се дължи на разсейване на слънчевата светлина в атмосферата извън облаците. Те само отразяват дълговълновата неразсеяна светлина от слънцето, която преобладава в тази част на деня.

Снимки: pixabay.com

Вижте още:
Да разкрием голямата тайна на гръмотевиците и светкавиците – как се образуват?
На всички планети ли небето е синьо?