стихове

Начало | стихове | Прякори — част 2

Прякори — част 2

Борко Бърборко | 2010-09-03

Борко как ли ще забрави?
Как без прякор ще остави
толкова дечица още?
Мисли, темето си пощи,
па измисли:
Както Сашко
плаши все, ще бъде – Плашко,
а пък на залисан Ванко
му отива – Забраванко.
Вечно се успива Яна
и си стана – Поспалана,
а раздърпаният Живко
бе прекръстен – Немарливко.
Префърцунената Хриска,
ще й викаме – Капризка,
а на тъничката Цеца,
как ли? – Цеца-Скакалеца.
Само се закача Начко
и си стана на – Закачко,
а разглезената Веска,
вече ще е – Веска-Глезка.
Янко стана – Калпазанко,
после Анко – Мързеланко,
а пък най-накрая Марко
бе прекръстен на – Шамарко.
И защо ли? – е въпроса.
Щото Борко шамароса.

Вижте още:
Светофар – другар
Прякори
Звезден дъжд
Мимините номерца



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град