България

Начало | България | Празнуваме Андреевден и прехода от есента към зимата

Празнуваме Андреевден и прехода от есента към зимата

Аз детето | 2020-11-30

Празнуваме Андреевден и прехода от есента към зимата

На 30 ноември православната църква почита паметта на свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден. Той се счита за един от най-светлите ни празници! В различните части на България той се нарича още Андреювден, Андрея, Едрей, Ендрин, Едревден, Дрейовден или Мечкинден. Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.

B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Мнозина вярват, че в навечерието на Деня на свети Андрей се случват мистични неща. И ако cи пожелаете нещо искрено, то ще се сбъдне. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единствения вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и оттогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. На празника като повечето празници, които отбелязват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес – всичко което се сее и го наричали „ Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите“. Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, „да израснат посевите високи“ – хапвали си, а жената раздавала от варивото и на съседите – да е плодовита годината.

Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве. С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата. Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, затова на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно – царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно. На Андреевден хората слушали водата в кладенците и в замръзналите реки. Ако под леда водата е тиха, то зимата ще бъде хубава. А ако е шумна – това е на студ и виелици. Ако на Андреевден има сняг, зимата ще бъде мразовита и студена. Студено, но слънчево? Ще има богат урожай.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град