Подаръците на Пипи

Докато трите деца стояха върху масата във Вила Вилекула и си говореха за коледните си подаръци, изведнъж на вратата се почука... Пипи отвори вратата и направо хлъцна от изненада. На вратата стоеше огромен лъскав пакет голям колкото възрастен човек. И изведнъж зад този голям пакет се появи..... НЕГЪРСКИЯТ КРАЛ. Пипи се хвърли на врата на баща си и успя особено бързо и чевръсто да разопакова големия подарък в лъскава хартия. А там стояха няколко неща – една негърска рокля, красива бисерна огърлица, нови обувки (все пак бащата на Пипи смяташе, че тя заслужава да има някои резервни обувки понеже беше видял, че нейните са се поизтъркали; пък и се беше замислил за майката на червенокосата принцеса понеже знаеше колко чувствителна беше тя на темата облекло и затова си беше обещал, че още на другия ден ще купи някои нови дрешки за Пипи), чифт ролери и много много сладкиши от различни страни, а също и една необичайно голяма книга.

Томи и Аника се прибраха вкъщи, малко след като видяха подаръците на Пипи и си спомниха колко много им липсваха родителите им. Те се прибраха при майка си и баща си, говориха си малко с тях, а после отидоха да си легнат. И така, докато се приготвяха да отиват по леглата, подреждаха играчките си, Аника попита:
– Томи, мислиш ли, че негърският крал ще остане да живее при Пипи във Вила Вилекула или ще си тръгне отново след няколко дни? И дали ще ни помогне утре да направим снежната къща и ски пистата?
– Не знам. Но мисля, че ще е хубаво баща ѝ да остане с нея, ако не завинаги, то поне да остане за по-дълго. – отговори Томи.

През това време Пипи разглеждаше подаръците си и приказваше с баща си. След няколко часа си легнаха.
На другия ден двете деца излязоха и отидоха при Пипи и баща ѝ, пиха горещ шоколад с маршмелоу, карамел и фъстъци и направиха най-голямата снежна къща в света. Негърският крал реши да остане да живее при дъщеря си, но естествено не забрави своя народ и екипаж. Майката на Пипи наблюдаваше всичко от небето и беше щастлива, че вижда толкова хора весели и пре-весели.

Аз избрах да променя края на точно това произведение, защото на мен не ми допадна идеята Пипи да бъде постоянно сама особено на Рождество/Коледа. Освен това, когато прочетох края на тази прекрасна книга преди около 5 години ми стана малко тъжно и си помислих, че аз бих написала друг край на книгата, ако бях на мястото на писателката. Когато разбрах за конкурса си спомних за това мое мнение преди 5 години и реших, че щом ми се отдава възможност да променя края, мога да опитам.

Участва в конкурса на „Забавното четене“