Истории с Кумчо Вълчо

Имало едно време три прасенца. Те вече били пораснали и майка им ги пускала сами в гората.
Един ден тя им заръчала да занесат на баба си баница и сладкиши, защото била болна. Майката предупредила прасенцата да не отбиват от пътечката. Тръгнали трите прасенца, а насреща ми вълк. Той ги попитал къде отиват и те му обяснили. Вълкът хукнал към къщата на бабата, но по пътя видял къщичката на седемте козлета. Оттам тъкмо излизала тяхната майка. Вълкът решил, че е по-добре да изяде козлетата. Почукал на вратата и преправил гласа си. Козлетата обаче му казали да покаже лапата си. Тогава той разбрал, че няма да може да ги измами толкова лесно. Продължил по пътя, а насреща му житената питка. Кумчо Вълчо я спрял и й казал, че е много гладен и ще я яде. Тогава тя запяла нейната песничка, вълкът се заслушал, а питката се търкулнала и оставила вълка с празни ръце.

Скоро след това вълкът разбрал, че трябва де стане добър. Доближил една кошара. Започнал да обяснява на овчаря, че вече е стар и се е покаял. Обещал, че ще бъде верен до гроб на овчаря, само да го прибере при себе си. Отначало овчарят не повярвал, но като чул клетвите и молитвите на Кумчо Вълчо, простил му и го прибрал в кошарата. Първоначално вълкът се сприятелил с всички, даже бил най-добрият пазач на овцете и агнетата. Но един ден овчарят го нямало и лоша мисъл преминала през главата му. Сграбчил няколко агнета и избягал. Върнал се овчарят и разбрал какво се е случило. Тогава си помислил, че вълкът козината си мени, но нрава – никога!