Писмо до най-добрата майка

Мила моя мамо,

Първо помня само, как в корема ти бях и теб за майка си избрах! Помня как ти от докторите ме пое, в своите ръце ме взе, а после ме целуна по моето малко краче. Също помня с каква голяма обич ти ме погледна и аз разбрах, че си най-добрата майка в цялата Вселена!
Днес гледам първата ни фотография (от албума – стария), как нежно ме гушкаш в своите ръце… И си спомних колко силно тупкаше тогава твоето сърце! Чак днес осъзнавам и сега проумявам, че то е туптяло с всеки дъх на твоето дете и ако дъхът ми бе спрял и сърцето ти щеше да спре! Сега стоиш пред мен с учудено лице… Не ме разбираш и в мен се взираш… Поотраснах – да, малко пораснах… А ти продължаваш да се питаш: „Това ли е моето малко момче? Това ли е същото мило дете, което преди 11 години родих и което днес дръзко ми отговаря с поредния си стих?" Да, мамо, аз може сега повече да ти отговарям, а после да не искам да се обяснявам, може трудно сутрин да ставам, а вечер късно да си лягам… Но теб да те обичам продължавам! Мила мамо, много съжалявам, че никога на място нещата си не оставям. Че не винаги се обаждам, ако закъснявам, че стаята си рядко оправям. Че грижи ти създавам и понякога те натъжавам…
Днес ти се извинявам, за всичко това, а и за много други подобни неща!... Аз рядко казвам, че те обичам и избягвам с най-мили думи да те наричам. Защото нали, с делата си добри, показвам ти всеки ден, че няма друг, който да те обича повече от мен? На 8-ми март ние винаги с тате цвете ти даряваме и подаръче тайно под възглавницата ти оставяме… Днес тези думи ти подарявам –  знай, че за теб аз живота си давам, както ти на мен живот си ми дала!... И защото зная, че моята стая, по-светла става и грейва цяла само тогава, когато ти влезеш в нея с усмивка бяла. И аз се усмихвам и тихо на ум изричам, че те обичам. А когато се скараме аз спирам да страдам, само когато ми кажеш: „Прощавам!“… А ти винаги прощаваш и целувка преди сън ми даваш. Аз затова те обичам много (дори и в моментите, когато гледаш строго). Не само защото си най-добрата майка, а и защото си МОЯТА майка – „всеможеща“ и винаги „всезнайка“!... И вярвам, че по света, за такава майка мечтаят много деца. На всички тях искам да кажа накрая, че вече зная, че моята майка е най-добрата! Най-милата и свята! Интересна и чудата! И като нея няма друга на Земята! С много обич (която не е мит): Твой единствен син Давид!

P.S. Мила моя мамо, написах това писмо не само, за да се похваля пред света, че имам най-добрата майка на планетата Земя, но и затова, че искам с него да ти благодаря, че си моята „майка-мечта“! Да, тези мои слова, в стихотворната ми творба, са моето искрено БЛАГОДАРЯ!... Със или без рима, мила мамо, благодаря ти, че те има!!!

Участва в конкурса " Моята майка е най-добрата“