Първото мнение невинаги е правилно!

Всеки ден ние срещаме различни хора. Сбогуваме се с едни и приветстваме нови. Аз съм ученик от осми клас и миналата година ме приеха в ново училище. За мен всичко беше ново - учителите, учениците, училището, обстановката и абсолютно всичко. Опитвах се да се сприятеля с едни и да отблъсна други, но това ми даде много ценен урок.

Имаше много деца, които не възприемах. Те бяха по-необщителни и затворени в себе си. Те просто седяха на чиновете си и не говориха с никого, може би защото не познаваха никого като всички останали, но по-общителните вече имаха нови най-добри приятели. Мислех си, че никога няма да се сприятеля с тези деца. Мислех ги за странни и скучни. След месеци опит, накрая се оказа точно обратното. Тези "странни и скучни" деца бяха всъщност много симпатични. С тях все намирахме общи теми на разговор, докато другите, с които опитах да се сприятеля първоначално се оказаха наистина "странни, скучни и егоистични".

Това ме научи, че първите мнение невинаги са правилни, че първо трябва да опознаем човека. Не можем да го съдим по външния вид или други характеристики. Човекът е като бонбон, искаш да видиш опаковката и вкуса, но всъщност за да разбереш истината първо трябва да го опиташ. Така е и с човека - първо трябва да го опознаеш и тогава да си създаваш мнение. Той може или да се окаже "егоистичен и гаден", или "приятен и вкусен".

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"