Палавата снежна училищна случка в ОУ "Антон Страшимиров"

Казвам се Диляна Стоянова. След броени дни ще бъда в седми клас (в ОУ „Антон Страшимиров“, град Бургас). Сега реших да ви разкажа една забавна случка от училище. Случи се миналата година.

Така, беше някъде декември месец (четвъртък, доколкото помня, но сега това не е много важно). Първите ни два часа бяха български език и литература. Господинът ни е много готин (моите поздравления, г-н Тодоров!). Той закъсняваше за час, всички ние бушувахме из стаята. Ще излъжа, ако кажа, че аз си стоях мирно и кротко. Е, не вдигах много шум. Навън валеше сняг. Нямахме търпение да дойде голямото междучасие (беше след три часа) и хубаво да се наиграем. Едно момче вдигаше страшна шумотевица (Павлин) и докато се осъзнаем, г-нът вече беше в стаята, а момчето не го видя. Учителят ни се ядоса и ни нареди да си седнем на местата по най-бърз начин. Нямаше време и за поздрав.

След това поиска обяснение за създалата се ситуация. Разбира се, най-голяма вина пое Павлин. Но господинът наказа всички ни (много го бива в наказанията, само какви контролни прави...)! Продиктува ни няколко задачи с повишена трудност и ни остави да решаваме. Наистина бяха трудни. Един от любимите ми предмети е БЕЛ, но не успях да се справя с всички. И за това класа бяхме много уплашени, когато господинът ни каза, че след 5 минути звънецът ще бие и ще трябва да предадем работите си. Всички се забързахме, през секунди поглеждахме часовника (май виняхме и него, че толкова бързо отмерваше секундите) и пращахме гневни погледи на Павлин, който се скри в миша дупка. Знаеше какво го чака в междучасието.

О, не, с ужас видях часовника – остават само една-две минути, а аз не съм готова! Ние се примолихме на господина да ни позволи и в междучасието. Но не, той мина (още преди да е бил звънецът) и събра всички контролни работи. Погледна ни строго. Да, вината бе наша, трябваше да го чакаме мирно и тихо, но... След това господинът погледа недовършените контролни, отиде до коша и ГИ ХВЪРЛИ! Да, хвърли ги. След това се обърна, изсмя се (някак поучително, сякаш казва „Това да ви е за урок, да знаете за друг път!“). Следващите му думи и действия ни разтърсиха из основи: „Айде, бегайте навън да играете! Виждам, че не ви се стои на едно място. А като се върна – ако пак заваря същата бъркотия, мислете му!“ и ни огледа, като спря пронизително погледа си над всеки от нас, особено над омърлушения Павльо. Ние стояхме така известно време и после – бам... земетресение в стаята – всички се разбягаха навън. Аз се преоблякох (сложих яке, шапка, ръкавици и шал) и също излязох.

Навън настана голяма борба със снежни топки. Най-заснежен беше Павлин. Отвсякъде го замеряха, цял снежен човек стана. След междучасието всички се върнахме навреме в стаята и седнахме тихо. Господинът влезе, поздрави ни и като ни видя какви сме – целите в сняг – се засмя. А като видя Павлин.. „Хубаво са те овъргаляли, а?!“

След това се върнахме към обичайните занятия за часа. Това беше много приятен час. Е, за Павлин – не знам! :)

Специални благодарности на ръководството на училището: директорката Елена Начева, пом.-директорката (и невероятна учителка по природни науки!): Антоанета Христова и инж. Кирилка Петкова. Както и на нашата класна ръководителка, учителката ни по математика – Павлина Стоилова. Благодаря!

Участва в конкурса „Моят най-хубав спомен от училище“