От какво са направени звездите?
Искали ли сте някога нещо толкова силно, че сте били готови да си го пожелаете, когато видите падаща звезда? Ако е така, знаете, че може да бъде разочароващо, ако тази идея ви изникне в средата на деня. Изглежда така сякаш отнема цял живот, докато стане достатъчно тъмно, за да се появи първата ярка звезда в нощното небе. Ако сте запалени по космоса обаче и обичате да четете различни факти за него знаете, че падащите звезди не са точно звезди и второ, че няма нужда да е тъмно, за да има звезди на небето. Защо е така? Защото през деня има голяма блестяща звезда в небето, виждаме я непрекъснато. Наричаме я Слънце! Въпреки че обикновено мислим, че блестящите светлини в нощното небе са звезди – и повечето от тях са! – най-близката звезда за нас е нашето Слънце. Може би защото го виждаме толкова често и Земята се върти около него, ние често приемаме Слънцето за даденост. Без него обаче животът на Земята няма да бъде възможен.
Когато става дума за проучване на космическото пространство, забелязали ли сте, че никога не сте чували учените да правят планове за пътуване до Слънцето? Подозираме, че това вероятно се дължи на факта, че космическият кораб ще се разтопи, преди да се приближи до Слънцето. Дори ако имахте космически кораб, който по някакъв начин може да устои на умопомрачителната, силна топлина на Слънцето, няма да можете да го „приземите“ на Слънцето, за да го изследвате. За разлика от Земята, която има много твърди скали и почви, за да може нещо да се приземи на нея, Слънцето не е съставено от същите видове материали. Вместо твърди вещества (като скали и почви) и течности (като вода), Слънцето се състои главно от газове и плазма. Всъщност то се състои почти изцяло от два изключително нагорещени газа: водород и хелий.
В звездите също така обикновено има следи от по-тежки елементи, като кислород, азот, въглерод и желязо. Когато погледнете горещото, блестящо Слънце, това, което виждате, е резултат от основния процес, който се случва в ядрото му: превръщането на водорода в хелий чрез постоянна ядрена реакция, подобна на водородна бомба. Въпреки че Слънцето е в състояние на непрекъсната ядрена експлозия, то се състои от толкова голямо количество от тези вещества, че ще отнеме милиарди години, за да изчерпи цялото водородно „гориво“. Тези продължаващи ядрени експлозии освобождават огромно количество енергия в космоса. Ние наричаме тази енергия електромагнитна радиация. Тя включва както топлината, която чувстваме, така и светлината, която виждаме.
Толкова много енергия се произвежда в нашата звезда, че участващите водород и хелий съществуват като масивна, блестяща топка от плазма, която се състои предимно от положително заредени йони, като повечето от техните електрони се движат свободно. Въпреки експлозивната природа на Слънцето, то изглежда твърдо, защото се държи заедно от собствената си гравитация. Казваме ви всичко това, защото останалите звезди са почти съвсем същите. Единствената причина, поради която ги виждаме като малки и слабо блещукащи точици е просто защото са много, много, ама мноогоооо далеч от нас.
Все пак трябва да знаете, че не всички звезди във Вселената са със същия размер или температура. Въпреки че нашето Слънце ни изглежда много голямо, това е само средна звезда в сравнение с други, които учените са открили и измервали. Въпреки че нашето Слънце е невероятно горещо, в сравнение с други звезди, то е една от най-студените. Учените са установили, че цветът на звездата отговаря на температурата ѝ. Най-горещите звезди са сини, а най-студените са червени. Жълтите звезди, като Слънцето, са по-близо до червеното и по този начин са по-хладни, въпреки че са невероятно горещи!
Това съвсем не е всичко, което имаме да ви кажем за звездите! Вижте още:
Защо звездите трепкат и мигат в нощното небе?
Колко точно са звездите в Космоса?
Какво е супернова?
Как хората са се научили да различават звездите?
