Нещо любопитно за изкуството на цирка
Всеки един от нас поне веднъж е ходил на цирк. Със сигурност всички сме запомнили това. И как бихме могли да го забравим. Хора правещи невероятни неща, животни, които правят също изключителни неща. Забавни клоуни, пуканки и красиви изпълнения. Но кой ли умен човек е успял да измисли тази шатра, която побира в себе си толкова много красиви, интересни, понякога спиращи дъха, а понякога доста забавни номера? Сега ще ви разкажем.
Баща на съвременния цирк, в този вид, в който той съществува и сега, е английският кавалерист и старши сержант Филип Астли. А първият му цирк всъщност е представлявал... училище по конна езда!
Още от най-ранните си години Филип обичал много конете и бил един от най-добрите конни ездачи на своето време. След като изпълнил военния си дълг, Астли основал школа по езда. Според легендата той успял да основе тази школа благодарение на най-големия късмет, за който сме чували до сега. Веднъж разхождайки се по един от най-южните мостове в Англия – Уестминстърския мост Астли намерил диамантен пръстен. След като не намерил собственика го продал. А след още няколко дни, отново съдбата му се усмихнала и го запознала с тогавашния крал на Англия – Джордж III.
Кралят бил на лов, но конят му изведнъж се ядосал и се опитал да го хвърли. За щастие точно по това време Астли случайно застанал на пътя на краля и успял да смири коня му само с няколко движения. Спасен от сериозно нараняване Джордж III възнаградил щедро Филип. Така чрез продажбата на пръстена и наградата си през 1768 година Астли открил първата си школа по езда, за която мечтаел от малък. Школата представлявала голяма кръгла арена, около която имало конюшни и малка къщичка за отмора и попълване на документи.
За да привлече клиенти в новооткритата си школа Филип всеки ден провеждал безплатни демонстрации по яздене на кон. Хората обаче толкова харесвали т. нар. от тях „конни представления“, че накрая му оставяли пари.
Тези представления много бързо добили огромна популярност и Филип взел решение да построи за тях отделна сграда. През 1769 година той премества школата си на доста по-голямо място в близост до същия мост, който му дал надеждата за нея. На това ново място Астли въвел и входна такса: театрите през това време вече не могли да съществуват без да печелят пари, затова всеки се стараел да привлече възможно най-много публика с нещо ново и необикновено. Тази нова сграда, макар и да нямала покрив, била много по-подходяща от старата, защото арената била защитена от лошото време в Лондон. Също така там Астли построил и място за публиката, където да се седи и обезопасил арената с въжета, за да не стават инциденти. В допълнение той наел и барабанист, който правил звукови ефекти по време на представлението, което допълнително подсилило настроението на публиката. След това за още по-интересно поканил от близките театри и акробати, жонгльори, танцьори и въжеиграчи, които да направят неговото „конно представление“ още по-неповторимо.
След още няколко години, освен с конете, Астли започнал да показва и номера с други животни. През 1769 година показал за първи път „военна дресирана маймуна“ на име генерал Джак, но още по-големите животни се появили едва през 1816 година, когато на сцената били пуснати два слона. Те впечатлили всички с номера си: взимали ябълки с хоботите си от купа, отваряли бутилки и изпивали съдържанието им, а след това играли футбол с шишетата. Но обновяването на представленията не спряло дотук. След това Филип добавил и пантомима и така се получило нещо много подобно на нашия цирк – смесица от ефектна конна езда, с акробати, дресировка на животни и пантомима.
Както и очаквал, новата форма на представленията имала невиждан успех и се родил циркът, такъв, какъвто е и днес. А мястото където се провеждало било наречено „Амфитеатър Астли“. Това всъщност е първият цирк в Европа. Трябва да отбележим обаче, че не Астли е измислил кръглата арена на цирка. Това са направили наети от него неизвестни акробати. Въпреки това, той е подобрил тази сцена, като е пресметнал най-подходящата дължина и ширина за нея, която и днес е същата.
На 4-ти август 1777 година, благодарение отново на бащата на цирка се състояло и откриване на нощно заведение (бар) в Лондон, за което се говори и до днес. Астли им организирал незабравимо представление. В него преобладавали разбира се номерата с коне. Но те били съвсем нови непредставени до сега. Номерата имали и интересни имена като: фигурна езда, жокей-акробати, жива пирамида от ездачи и много други. Тези номера се правят в цирковете по целия свят и днес.
През 1780 година „Амфитеатър Астли“ се сдобил и със закрито помещение, шатра, за своите представления, а откритото пространство – с ложи и балкони. След този зашеметяващ успех Астли направил такива помещения и в много други градове. До края на живота му във всеки по-голям град в Европа имало „Амфитеатри Астли“.
За изненада обаче, самият Филип Астли, никога не казвал на своето изобретение цирк, защото думата била измислена от неговия съперник Чарлз Дибдин, който на 4 ноември 1782 година, заедно с човек на име Чарлз Хюс (бивш участник в трупата на Астли) създал още един амфитеатър заедно с училище за ездачи.
Астли умира през януари 1814 година в Париж. Неговите наследници продължават да водят неговият цирк, като добавят още нови номера и подобряват сградите. Сллед 1826 година решават, че е добре да направят и пътуващ цирк, който да обиколи и по-малките градове. За тази цел закупуват и големи шатри, които строят на място, точно както е и днес.
Сега, след тази интересна информация, ще завършим и както започнахме. Питаме ви, кое е първото посетено от вас цирково представление и с какво сте го запомнили. Ще се радваме да споделите с нас в коментарите.
Снимки: sxc.hu
Вижте още:
Цирк
Лили Чудото взривява цирка
