Неповторимият свят на Уили Уонка

Когато влизат във фабриката, децата откриват един невероятен свят, в който даже има шоколадов водопад и шоколадова река, дървета, които могат да се ядат и невероятни машини, каквито само мозъкът на Роалд Дал може да измисли и този на Тим Бъртън да пресъздаде на лента.

Екипът на филма "Чарли и шоколадовата фабрика" разчита предимно на истински декори вместо на компютърна анимация и снимки пред зелен или син екран. И наистина, когато Фелисити Дал, съпругата на автора на книгата Роалд Дал, идва на снимачната площадка, тя удивено възкликва, че той би се влюбил във всяко създадено от тях кътче от фабриката. А всички тези кътчета не са никак лесни за създаване – невероятно сложни машини, шоколадови реки и водопад, бонбонени дървета и даже ядлива трева, да не говорим за стъкления асансьор, който се движи във всички посоки.

Едно от компютърно генерираните неща е захарната лодка, която се движи по шоколадовата река и влиза в тунела. Стъкленият асансьор също не е никак лесен за пресъздаване – той трябва да се движи по всякакъв начин, а вратите му да се отварят и затварят сами. Накрая кадрите с асансьора се оказват смесица от компютърна анимация и истински снимки, понякога даже с ръчни камери поради тясното пространство.

Шоколадовата река

"Най-важното нещо за шоколадовата река, " казва Джос Уилямс, "беше да изглежда годна за ядене – ето по какъв начин гледаше Тим на нея. Да изглежда възможно най-вкусна." Опцията да я направят от истински шоколад, който да докарват на снимачната площадка, бързо е отхвърлена, защото се оказва, че ще са нужни цели 40 цистерни! Трябвало всичко да се произведе и съхранява на място. Но бетонобъркачка не вършела работа и след многобройни проучвания, екипът използва съд за бъркане на паста за зъби, който можел да обработва 12 тона и да съхранява 20, 000. Продукцията се нуждаела от непрекъснат запас от почти 770, 000 литра течен шоколад – 120, 000 за водопада и 650, 000 за реката, която е 60 м. дълга на 8-12 м широка, като в най-дълбоката си точка достига 1 м.

Катеричките
Ексцентричната логика на Уили Уонка разбира, че най-добрите експерти по ядки в света са катериците. Не би имало човек или машина, която да определи по-добре кои ядки са добри и кои не. Така, когато обиколката на Уонка стига до стаята, в която се чистят ядките, децата виждат стотина катерички седнали на малки столчета да си вършат работата. Те избират всяка ядка по миризма, звук и вид, внимателно белят подходящите и ги складират, а неподходящите изхвърлят. Разбира се, Тим Бъртън искал да използва истински живи катерици. Дресьорът на животни Майк Александър, който е работил и по "Планетата на маймуните", разказва: "Когато разбрах какво иска, бях меко казано учуден. С катерици по принцип се работи трудно, а да дресираш 100 е просто невъзможно." В крайна сметка, животните на екрана са смесица от аниматроника и компютърна анимация, комбинирани с кадри на 40 различни истински катерици. Екип дресьори прекарва 19 седмици с катериците, като отделя специално внимание на всяка от тях. Някои от тях са домашни, но повечето са набавени от различни приюти за животни. Александър разказва, че макар и "невероятно фотогенични", с катерици се работи изключително трудно. Те са непредсказуеми и своенравни и "не са добри в нещо специфично. Не им харесва да стоят мирно и е трудно да ги задържиш на едно място. Първите седмици прекарахме изцяло в усилия да ги накараме да излязат от кошовете си и да стоят при нас. После им показахме реквизита, научихме ги да хващат ядките и да ги слагат в металните купи. После винаги можехме да заменим металните купи с конвейер. Веднъж щом схванаха основните движения, нещата тръгнаха по-бързо." Тим Бъртън иска да използва истинските катерици възможно най-много, но има сцени, за които това е опасно или просто невъзможно. Там се намесва компютърната анимация. За създаването на изкуствените катерици са използвани кадри на истински такива – как се движат, ядат, скачат и т. н., а най-трудната сцена с катерици е тази, в която те нападат Верука.