Моето приказно лятно приключение

Днес беше първия ваканционен летен ден, но за съжаление заваля. Въпреки това се забавлявах. Все пак нали е лято и се четат книги, ала библиотеката беше затворена, а вкъщи единствените книги, които имахме бяха приключенски. Докато четях книгите сякаш всичко оживя. Изведнъж под краката ми започна да расте огромно бобено стъбло. Същото от приказката за Джак и бобеното стъбло. Хванах се за едно от листата му и полетях нагоре. Растението, растеше ли, растеше, докато стигна облаците. Поразходих се и установих много важно нещо - облаците не са напревени от водни капки, а от памук. Беше много меко, тихо и спокойно, когато изведнъж над краката ми прелетя едно дебело, малко с перка на гърба, момче. Побягнах, защото в първия момент помислих, че е робот, но след като се вгледах в него, осъзнах, че не е страшен, просто е луд. И като такъв, ме сграбчи и отведе до един извисяващ се замък.

Портите бяха огромни. Влязох. Звукът от ехото се разпростираше на далеко. Докато не прозвуча един дебел, кънтящ глас. Щом го чух побягнах с всички сили. Не знаех накъде да тръгна. Тогава очите ми съзряха врата. Без да помисля се втурнах към нея. Щом я отворих, се блъснах в  дърво. До него имаше още едно, и още едно, и много други. Това беше джунгла. Навсякъде звучеше птичата песен, придружена с маймунски писъци. Внезапно се появи момче с препаска. Изглеждаше, че е изненадано от присъствието ми. Затова бавно се оттеглих назад, но в следващата секунда пред лицето ми стоеше огромна горила. Изплашена от вида й, замръзнах на място. Горилата не мърдаше. Тогава реших че това е моят шанс за бягство. Хукнах с всички сили без да поглеждам назад. Докато се усети горилата, аз вече бях стигнала до дъбова гора. Тръгнах през нея по една камъниста пътека. Вървях ли, вървях, стигнах до разклон. Лявата страна беше слънчева с разцъфнали цветя, а дясната мрачна с изкривени от вятъра клони. Реших че гостоприемната пътека е капан.

Затова тръгнах по мрачната. Тя ме отведе чудно как до пустинята Сахара. Най-необятната пустиня, за която съм чела. През деня се разтапяш по пясъка, а през нощта замръзваш под сияйното небе. Единственото предвижно средство е камилата. Наблизо нямаше спирка за камили, но в замяна табелите бяха компасът, чиято стрелка сочи винаги към Тач Махал. По пътя спрях да отдъхна в един оазис. Беше страхотно. Сянка, студена вода , а най-изумителното нещо там е, че летящите килимчета са в изобилие. Като ги видях, си помислих, че ще е лесно, но щом седнах все едно яхнах бик. Така ме растресе, че се събудих. Сгушена в приключенските книги. Заспала сладък сън. Погледнах към прозореца и съзрях топлото слънце да грее. Ала това не ми донесе радост. Вълнуващият изпълнен с приключения свят си беше отишъл. Тогава се замислих. ,, Ако сънувам такива приключения само, когато вали дъжд, то тогава нека не спира да вали.”

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“