Моето морско лятно приключение
Историята, която ще Ви разкажа се случи това лято. Когато тати тръгна да ме събужда, за да тръгваме за морето, много се развълнувах. Аз станах много бързо, облякох се, и отидох с мама да събудим малкото ми братче Вени. Когато събудихме Вени мама изми очите му, облече го, след това всички се дооправихме, тати взе още 2-3 чанти багаж и тръгнахме към колата. Като влязохме в колата си пожелахме лек път и потеглихме.
Пътуването от Плевен до Приморско беше около пет часа, но на нас ни се стори кратко, защото през целия път ни беше весело и с нетърпение очаквахме морето. Когато стигнахме аз и братчето ми много се зарадвахме да видим хотела, в който ходим от няколко години. Времето беше слънчево, топло и приятно. Влязохме в стаята, която наричаме нашата, защото всяка година сме в нея, направихме си няколко снимки и разопаковахме багажа. След това отидохме да обядваме с нашите приятели, с които пътувахме заедно. След като се наобядвахме, си облякохме банските, взехме плажните принадлежности и с нетърпение се запътихме към плажа. Както си играех в пясъка, едно момиче ми предложи да играем заедно. Запознахме се. Казва се Симона. Решихме да правим замъчета. С кофичките носихме вода и оформяхме чудесни фигури от пясък. Както си седяхме малко на сянка под чадъра, видяхме, че на пясъка срещу нас крачеше костенурка. Не разбрахме от къде е дошла. Много ни беше интересно как се движи леко- леко. Мога да кажа само, че отиваше към водата. Притеснихме се да не й се случи нещо лошо, докато минава покрай хората на плажа и Симона каза на майка си какво сме видяли. Майка й взе костенурката, и я занесе на спасителите. Дано те да са се погрижили добре за това животинче. Поиграхме още с новата ми приятелка на пясъка и вечерта се разделихме с очакване да се видим пак на следващия ден.
На другия ден отново отидохме на плажа. Водата беше толкова бистра, че докато се къпехме, видяхме плуващи, малки рибки. Пясъкът по дъното се беше накъдрил на вълнички. По него притичваха малки рачета. Прииска ми се да си хвана рибка, но те бягаха много бързо и ловко. Вечерта ходихме в един ресторант. Там имаше детски кът. Аз и Вени поскачахме на батут, и се люлахме на люлка. Храната беше много вкусна. Както, си вечеряхме, ми се чу, лознат глас. Огледах се, и видях, че на масата до нас седеше моята приятелка от градината, с която не сме се виждали от четири години. Дара се премести в друг град, и на мен ми беше много мъчно, защото си бяхме най- добри приятелки. Тя се запозна с моето братче, а аз с нейната малка сестричка. Разказахме си някои неща от училище, спомнихме си весели моменти от градината, и си разменихме телефоните за да си говорим понякога. След това се полюляхме двете и като приключи вечерята, отидохме да ядем сладолед на центъра в Приморско. Беше страхотна вечер за мен- да видя най- добрата си приятелка.
Това беше моето лятно приключение, което исках да ви разкажа. Ще се радвам да ви хареса.
Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“
