Мистериозното приключение на малката кибритопродавачка

Ан – малката кибритопродавачка, запали последната клечка кибрит и изведнъж се озова в един вълшебен град. Там хората летяха с крила, но не бяха феи, а ангели. Ан усети, че някой я докосва по рамото. Обърна се и видя своя ангел пазител.
– Здравей! Аз съм Ерик – твоят ангел пазител.
– Знам това! – усмихна се момичето. – Всеки човек си има по един. Баба ми го казваше...
– Ти разбираш ли, че сега си в ангелския свят? – попита Ерик. – Тук можеш да видиш всеки свой роднина.
– Така ли? – учуди се Ан.
Неочаквано Ерик се провикна:
– Бабо-о-о-о!
Внезапно се появи бабата на Ан. Тя заговори момичето:
– Здравей, Ан, дете мое! От много време не сме се виждали... Ела да ме прегърнеш!
Тогава момичето прегърна силно баба си и се разплака от радост. Баба ѝ прошепна:
– Не мърдай!
През това време премина сянка, която наподобяваше човешка фигура. Сянката мигновено изчезна.
Ерик отново се провикна:
– Дядо-о-о-о-!
Появи се дядото на малката кибритопродавачка. Ан ужасено попита дядо си:
– Дядо, каква беше тази мистериозна сянка, която профуча край нас?
– Скъпо мое внуче, това е Лорда на тъмнината. Той отвлече майка ти. Затова трябва да ни помогнеш да я спасим! Ти си специална и имаш силата да я спасиш.
– А къде се намира Лорда на тъмнината? – попита учудено Ан.
– Той живее на върха на планината – каза Ерик. – Всеки, който е ходил там, или не се е връщал, или не е успял да стигне до края.
Ан не се и замисли. Тя силно искаше да види майка си. Баба и ѝ каза:
– Ти си толкова специална, че ако стигнеш дотам и спасиш майка си, тя отново ще се върне в твоя свят.

Четиримата тръгнаха към върха на планината. Стигнаха до метална порта. Пред нея ръмжеше гигантски лъв. На врата му бяха закачени три ключа – златен, от стомана и диамантен. Лъвът проговори с човешки глас:
– Ако отговорите на въпроса ми, ще получите трите ключа. Те ще са вашата награда. Стоманеният е за металната врата, а останалите са за две други врати, зад които са моите братя. Там ще отговаряте на още по-трудни въпроси, но и с още по-големи награди. Колко деца има Майката природа?
Всички се замислиха. Ан първа се досети:
– Те са безброй!
Лъвът се ококори и каза с изумление:
– Правилен отговор! Досега никой не позна!
Всички поздравиха Ан, а лъвът свали ключовете от врата си и ги връчи на момичето. Тя тъкмо щеше да мушне ключ в ключалката, когато лъвът се досети за нещо:
– Спри! Ти може да си много умна и специална, но нямаш достатъчно сила да пъхнеш ключа в металната врата. А и в другите две. Дай на мен! Аз ще отключа вратата...
Той пъхна стоманения ключ в ключалката и отвори вратата. Четиримата отново потеглиха към набелязаната цел. Стигнаха до златната врата. Там бдеше друг лъв. На врата си имаше златна огърлица.
– Отговори на гатанката ми и ще ти дам златната огърлица! – рече той. – Кое постоянно се движи, без да ходи и да тича?
Всички се замислиха. Този път Ерик отговори:
– Реката. Тя постоянно се движи – без да ходи и да тича. И никога не спира да се движи...
Лъвът каза сериозно:
– Верен отговор!
Свали златната огърлица от врата си. Лъвът предложи той да отключи портата. Продължиха четиримата своя път. Стигнаха до последното препятствие. Третият лъв имаше вързопче, вързано на врата си. Там се намираше златно кълбо – самата Светлина. Лъвът побърза да зададе своята гатанка:
– Любовта се намира между хората. Коя е най-силната любов?
Всички се замислиха. По-дълго от преди. В един миг бабата и дядото отговориха едновременно:
– Любовта между майката и нейното дете.
Лъвът каза:
– Правилен отговор! Давам ви вързопчето.
Отключи вратата и те се озоваха на върха на планината. Там беше замъкът на Лорда на тъмнината. Ан отвори плахо вратата и видя, че в една капсула е затворена майка ѝ. Изведнъж се появи и сянка:
– Радвам се да ви видя! – злобно каза Лорда на тъмнината.
Ан взе огърлицата и я сложи на врата си. Не знаеше какво да прави с нея, но смяташе, че тя ще ѝ помогне да го победи. Разбра, че с нея може да чете мислите му и да предполага движенията, които може да извърши. Усети, че той ще се засили и ще изпусне тъмна мъгла, която да я изпари. Малката кибритопродавачка отвори вързопчето от третия лъв. Светлината излетя, като ставаше все по-голяма и по-голяма. Придоби човешка форма. Превърна се в златна богиня. Започна да оформя голямо кълбо, което изстреля право към Лорда на тъмнината. Тя го разгроми. Той се изпари! Капсулата се разтвори, а майката на Ан се събуди.
– Радвам се да те видя, скъпа! – промълви майка ѝ.
Двете започнаха да избледняват. Ан попита разтревожено Ерик:
– Какво става?
– Връщате се във вашия свят...
Всички се прегърнаха и изведнъж двете с майка ѝ се озоваха в своя свят – за част от секундата. Стояха зъзнещи пред една врата. В кибритената кутийка нямаше клечки. Чуха, че вратата се отваря. Появи се мъж с две деца.
– Кои сте вие? Да не сте без дом?
– Имаме дом, но е студен и беден...
Човекът се смили над тях и ги покани да прекарат празника в дома му. Разбра, че момичето е умно. Обади се на свой богат приятел и му разказа за нещастните майка и дъщеря. Заможният човек реши да ги изненада с нова къща и предложи на майката работа във фабриката си, а на Ан – да учи в едно от най-престижните училища в страната.

Създадох нов край на приказката „Малката кибритопродавачка“, защото исках да има щастлив финал. Децата не трябва да страдат.

Участва в конкурса на „Забавното четене“