Лято на село

Едно лято реших да остана на село Труд при баба. Да, на някои хора им се струва странно да искам да ида там, защото си представят комари, буболечки, гадни животинки и много скучна обстановка, както си мислех и аз в началото, но се оказа, че греша.

Беше топъл юлски ден и понеже трябваше да си взема някои книги от библиотеката, кака ме заведе. Оказа се, че там има много деца и страшно се изненадах. Познавах част от тях, но не всичките, затова се запознах с много нови хора. Библиотекарката Светла бързо ми показа къде са книгите, които ми трябват. Каза, че има много деца, откакто включили библиотеката в програмата Глобални Библиотеки. Много деца се записали като доброволци и започнали да помагат на библиотеката, правили картони, учели възрастните да работят на компютрите, и тъй като вършеха нещо значимо, с кака решихме да се включим и започнахме да ходим в библиотеката всеки ден. Нито дъжд, нито градушка можеха да ни спрат.

Една седмица след като се присъединихме имаше съвет на доброволците. Започнахме да обсъждаме идеи за читалището- как да го направим по-приятно за други деца. Решихме да направим смени, за да може постоянно да има доброволци в библиотеката, които да помагат. А и често идваха деца, които не искаха да четат и според нас е добре да ги убеждават деца на тяхната възраст, а не някой възрастен.

Веднъж, както обикновено, бяхме отишли сутринта с другите доброволци на смяна, но никой не беше предположил, че ще удари такава страшна буря, при която дори гълъбите се изпокриха. Светла не излезе в обедна почивка, а остана при нас, тъй като никой не можеше да се прибере, дори тези с колела. Бурята продължи много дълго, но не усетихме как времето мина, тъй като Светла използва възможността да ни научи как да вписваме книги. Много се забавлявахме, дори не осъзнахме, че не сме обядвали.

Няколко дни по-късно решихме да изнесем представление за децата в детската градина. Използвахме новите книги, които имаха само илюстрации и аз съчиних истории по тях. Другите доброволци направиха реквизита и играха ролите. Децата много харесаха представлението и дори попитали дали ще има следващо.

Най-интригуващото събитие се случи един следобед. Светла получи обаждане, след което беше много развълнувана. Каза ни, че библиотеката е избрана да бъде снимана за филм по програмата Глобални Библиотеки. Всички много се зарадвахме и бяхме развълнувани, че ще ни снимат. Оказа се обаче че ще дойдат по време на учебната година, затова отсъствах един ден от училище, за да мога да отида.

Когато най-сетне дойде денят снимачният екип ни взе интервюта и ни снима в действие. След няколко месеца разбрахме, че филмът е стигнал чак в Брюксел. Беше документален и много жители на селото участваха. Разказваше за библиотеката и как може старомодните неща да предизвикват такъв голям обществен интерес, дори от страна на децата.

Но работата на доброволците е и през учебната година. Когато има някакви събития, свързани с библиотеката всички се стараем да ходим. Например на годишната сбирка на библиотеките, която се провежда в София. Там се раздават награди. С кака не пропуснахме да идем, но малко се почудихме, когато на входа ни посрещнаха металодетектори и мъже в чeрни костюми. После се оказа, че президента Росен Плевнелиев ще идва. Той изнесе дълга реч отоносно развитието на културата в България. След това си направихме снимки с него.

Друг път беше дошла писателката Божана Апостолова. Тя също искаше да покаже на децата колко е хубаво да се занимаваш с книги и затова всички от началният курс бяха дошли. Аз отново отсъствах от училище и госпожата ме охока, че много отсъствам. Тя обаче не знае че г-жа Апостолова събираше разкази на деца, за да ги издаде и взе моя.

Така прекарах лятото на село – не само се забавлявах, но и помагах на хората, имах възможността да се срещна с някои хора, които не бих срещнала другаде да и завържа нови приятелства. Библиотеките  не са просто място за стари и прашасали книги, а да нещо много повече. Надявам се този разказ да мотивира и другите деца да помагат на обществото, защото освен да имаме забавно лято, можем да го направим и полезно. Може би ще си кажете: „Защо да го правя, като никой друг не го прави?”, но знаете ли, Махатма Ганди е казал „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“