Кенгуру
В джоб ме носи мама,
че съм глезла най-голяма,
но във него ли се гушна,
ставам добра и послушна.
В джобче, който постои,
не става кенгуру, нали?
Да порасна искам само,
за ръчичка да ме води мама.
Кенгуруто във торбата
си отглеждало децата.
И макар че ги обичам,
на тях не искам да приличам!
Прочетете още стихотворения от Цветана Бъчева:
Чичо докторе, помагай!
Жега
Сбогом, село мое
Дядо и внуче
Ани Маринова, 10 г.,
Публикувано на 12.07.2010
Много е интересно и хубаво измислено с рими!