Кална баня

Две прасенца в двора мирно си стоели,
обаче кална локва видели.
Скочили те като пощурели,
водата, храната – всичко разпилели.

Съборили стобора,
пречупили бора,
и със засилка уникална
скочили в локвата кална.

Напръскали всичко наоколо с кал...
Но скоро стопанинът им се прибрал
и щом цялата тази бъркотия видял,
за главата се хванал и казал:

„Прасенца, спокойно, не бих ви изял,
защото за вас ми е жал,
въпреки че напръскахте къщата с кал,
съборихте стобора,
пречупихте бора.

Водата сте си разлели,
храната – разпилели,
но за това ви прощавам
и да не се повтаря се надявам.

Само едно не мога да разбера –
защо обичате толкова много калта,
защо като я видите подивявате
и във нея се потопявате?“

Прасенцата дружно му отговорили:
„Както вие се къпете във вода,
така ние харесваме баня в калта.
Също така се отърваваме от мухите досадни
в калните локви прохладни.“

Човекът над техните думи се замислил,
„Прави са“ – той си помислил.
„В жегата мухите са толкова досадни,
а калните локви – прохладни“.

Скочил той при тях в калта,
изцапал се чак до носа..
Но се прибрала неговата жена.
Той и извикал : „Ела в калта!“

Но тя викнала: „Няма, аз да не съм свиня!?
Къпя се само в чиста вода.“
Обаче той казал: „Тук е прохладно,
няма я мухата – насекомо досадно“.

Скочила тя при тях в калта
и си нацапала новата пола...
Тогава си дошла и тяхната дъщеря.
Те ѝ казали: „Ела при нас в калта!“

Тя им отвърнала: „Не искам, не съм свиня.
Къпя се само в бистра вода“.
Но те казали: „В калните локви прохладни
няма насекоми досадни“.

Скочила и тя в калта
и си изцапала дългата коса...
Тогава дошла и малката внучка
и като видяла тази случка
казала: „Тази локва не ви ли е тясна!?
В блатото водата е прекрасна“...

Участва в „Смешен конкурс“