Моето бобче

Моето бобче в стаята не е като попче –
да говори и вика,
да не крещи и цика.
Е, не може да се случи
не може туй да се получи
то може да е малко,
но не си помисляй, че е жалко.
То ще порасне големичко много
и ще си има статуя, лого.
Аз полагам грижи за него всеки ден,
но то не помага на мен.
Аз оправям бъркотиите,
поливам го не с лейки, а с чинийките.
Някой ден ще ми благодари за грижите положени
и за чувствата вложени.
Аз това бобче го обичам
и с име някой ден ще го наричам.
Моето бобче е в кутийка, която не мърда, не шава,
но земята под нея от слънце лишава.

Участва в „Смешен конкурс“