Какво се случва, когато Пипи Дългото чорапче порасне?

Томи и Аника обичаха Пипи Дългото чорапче. Те усещаха как им се свиват сърцата, щом мислеха за нея. Тази Коледа за тях трябваше да бъде много специална. Бяха изпили чудесните хапчета, дадени на Пипи от един индиански вожд, с които нямаше да пораснат.

Да, но... нещата не стояха точно така. Те растяха с всеки изминал ден. Детството им мина прекрасно – в различни игри и много смях. Пипи обичаше да играе на пирати. Да, това беше нейната мечта. Точно така – мечта и си остана такава. Пипи Дългото чорапче завърши училище заедно с Томи и Аника. Там, в училище, тя намери и други добри приятели, с които играеше на воля, защото в училище е доста забавно.

Пипи Дългото чорапче, Аника и Томи пораснаха и станаха добри хора. Всеки създаде свое семейство. Станаха чудесни и отговорни родители. Сега техните деца играеха на същите игри, на които някога играеха и те самите. Тримата приятели от детство много обичаха да седят отвън на пейката и да гледат как техните деца се забавляват и да си спомнят за детските години с усмивка. Пипи, Аника и Томи не пропускаха и понякога да поиграят с децата си – на криеница, да яздят кон, да си разказват истории за пирати. Разбира се, Пипи беше ненадмината като пират, най-безмилостния и страшен пират, който някога се е раждал. Децата обичаха в топлите вечери да слушат забавните истории на своите родители, за техните приказни преживявания като деца.

Така благодарение на „изветрелите“ хапчета Пипи Дългото чорапче, Аника и Томи пораснаха и създадоха поколение след себе си, също толкова добро, любознателно, игриво и слънчево.

Сега ще ви отговоря защо избрах да променя края на точно това произведение.

Когато съм била още бебе, моят баща ми купил поредица от десет книги. Една от които – „Пипи Дългото чорапче“. Мама ми я прочете, когато бях на шест години. Тогава много ми хареса „Пипи дългото чорапче“, исках да приличам на нея. Понякога дори си представях, че аз съм Пипи.

Участва в конкурса на „Забавното четене“