Космос

Начало | Космос | Какво е слънчева корона?

Какво е слънчева корона?

Аз детето | 2017-05-25

Какво е слънчева корона?

Вярвате или не, нашето Слънце си е истинска кралска особа! Не само, че цялото е жълто, като от злато или поне ние така си го представяме, но си има и своя корона. Е, вярно, че не е корона като корона на някой благородник, но пък също е красива и особено интересна. Виждали ли сте някога снимка на слънчево затъмнение? На нея ясно се вижда, че около тъмния диск на Слънцето има някакъв неравномерен блясък. Е, това е бляскавата и прекрасна слънчева корона! За да разберете какво точно представлява тази корона, трябва да знаете и нещо за самото Слънце. Първо знайте, че то (поне на повърхността си) въобще не е твърдо като планетата Земя на която живеем. Неговата повърхност е съставена единствено от газове. По-точно казано: Слънцето е заобиколено от четири слоя газообразно вещество, което скрива всичко вътре в него. Вътрешният му слой се нарича фотосфера. Останалите два пък съответно се наричат: противоположен слой и хромосфера. Всички те заедно образуват така наречената слънчева атмосфера.

Над хромосферата е разположена област от слънчевата атмосфера с крайно ниска плътност и поради това много трудна за наблюдение. Това е слънчевата корона – светъл ореол, който може да се види по време на пълно слънчево затъмнение или чрез специални уреди – коронографи. Цветът на короната е подобен на слънчевата светлина, т. е. преобладаващо бял. Интензитетът на излъчването на короната в бяла светлина е 1 милион пъти по-малък от интензитета на излъчване на диска, а нейната яркост е близка до яркостта на пълната Луна. Излъчването на бялата корона възниква по 3 различни начина. Първата съставяща на излъчването на короната е К-короната. Тя представлява по голяма част от светлината, която наблюдаваме до около 1,3 слънчеви радиуса. Това излъчване има непрекъснат спектър и представлява излъчване на фотосферата, разсеяно по направление на наблюдателя от свободните електрони в короната. Втората съставяща, F-короната, възниква от разсейването от относително тежки частици, бавно движещи се между Земята и Слънцето. За разлика от К-короната, F-короната има спектър с фраунхоферови линии. Третата съставяща – Е-короната – представлява излъчване в спектрални линии, определени от йоните на короналния газ. Въз основа на донякъде произволни критерии короната се разделя на три области – вътрешна, средна и външна.

Общият вид на короната се мени в течение на цикъла на слънчевата активност. Плътността при прехода от минимум към максимум се увеличава на екватора около 2 пъти, а температурата с около 20%. Най-интересна особеност на короната в епохата на максимума е асиметричността на структурата и, създавана от силните магнитни полета. груб показател за влиянието на слънчевата активност върху короната е връзката между отклонението на формата и от сферична симетрия и фазата на слънчева активност.

Най-характерни проявления на короналната активност се явяват образуванията на коронални кондензации – по-плътни и горещи области в долната част на короната над групите петна. Короналните кондензации се наблюдават в светлината на емисионните линии и понякога в бяла светлина. те имат вид на ярки примки и възли.

Вижте още интересни неща за Слънцето:
Коя планета е най-близо до Слънцето?
Защо има сезони?

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град