Как да напишем идеалната и интересна приказка

Приказките са интересни и винаги актуални. Няма дете или възрастен, което да не ги обича. Вие не правите изключение, нали? Няма нищо по-хубаво от това, когато си още малък и не можеш да четеш, мама, баба, тате или пък по-големият ти брат или сестра да седне до теб и да ти прочете една хубава приказка изпълнена с магии, вълшебни места, лоши герои, които винаги са победени от добрите, красиви принцеси и смели принцове и още много други подобни красиви неща. И докато слушаш за тях изведнъж се отделяш от света, излизаш от стаята си и се пренасяш в същата вълшебна гора, за да спасиш красивата принцеса и да намериш вълшебното цвете, което ще спаси света. След като приказката свърши ти все още се връщаш там понякога и отново правиш велики подвизи.

Още по-хубав и незабравим е момента, когато вече можеш сам да четеш и всеки път, когато искаш да се пренасяш в различни далечни, красиви и вълшебни страни, да можеш да го направиш веднага. Да, наистина така описано звучи, че няма по-хубаво нещо на света от четенето на приказки, но има. Това е писането на приказки. Всеки като малък поне веднъж се е опитал да си измисли своя приказка. При някои хора се получава веднага, защото те имат безкраен талант, при други не. И все пак вие, нашите приятели, сте от първите. Неведнъж сте ни изпращали приказки, които с голямо удоволствие сме публикували и още по-голям интерес сме прочитали. Трябва да признаем, че някои от тях, дори повече от веднъж просто, защото са страхотни. Смятаме, че повечето от вас, нашите верни приятели, имат голям шанс и талант да станат писатели и все пак, за да станат приказките ви още по-добри, най-добрите, събрахме за вас няколко съвета за това как се пишат приказки. Сега, ако си мислите, че тези съвети не биха ви помогнали, изобщо не е така. Съветваме ви да ги прочетете внимателно и запомните, защото те не са измислени от нас, казали са ги едни от най-великите писатели, на вечните приказки като: Шарл Перо, братя Грим, Елин Пелин, Ръдиард Киплинг, Ран Босилек и много други.

Всички те през времето са давали различни съвети, но са съгласни за едно: всеки бъдещ писател трябва да знае какво е приказка. Сигурни сме, че вие знаете, но нали се сещате как в училище понякога се налага да учим едни досадни изречения наречени определения. Е, такова определение има и за приказката. Не е нужно да го учите наизуст разбира се, но е добре поне да го прочетете и да се опитате да го запомните. И така, според определението приказката е: фолклорен или литературно-повествователен жанр, който се основава на измислени герои и събития, а също е и: народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер.  
Така приключихме с научната и не толкова интересна част. Сега трябва да ви кажем и как са възникнали приказките, това също трябва да се знае. Но всъщност, защо самата приказка не ви го разкаже, така ще е много по-интересно.

"Здравейте, мили деца, това съм аз – приказката. Родила съм се преди хиляди години сред вас – хората и ще живея много години след вас. За пръв път бях на гости сред първобитните хора. Живях дълго в техните пещери и в техните домове от слама.  Пазех свещения огън и пещерите им. Колкото повече се сприятелявах с човека, толкова по-дълга ставах, по-интересна и по-желана. Толкова и аз самата заобичвах хората и особено, вас децата, които ме слушате и харесвате.
Минаваха години. Започнах често да гостувам по седянки и събори. Момчета и момичета ме слушаха в захлас. Украсяваха ме с нови измислици и аз в полунощ излизах от седянката по-богата и по-интересна. Колкото повече се сприятелявах с хората, толкова по-мъдра ставах и по-поучителна.
Особено много ме обичаха децата. Те забравяха за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните си баби. Притихваха така, че в стаята се чуваше само къкренето на чорбата в котлето и съскането на съчките в огнището, и мъркането на котарака.
Каквито и да са приказките, навсякъде се посрещат с интерес. Във всяка една се крие мъдрост, от всяка една приказка можеш да се поучиш. Затова и аз съм вълшебен извор. Който пие от водата ми и мие очите си, става добър, честен, умен, съобразителен – както добрите герои от приказките, които всякога побеждават злото. Обичайте ме и ме четете. Използвайте моята съкровищница, за да успеете."

Благодарим на приказката, беше интересно, също като самата нея, нали? А сега след като разбрахме как е възникнала, ето и обещаните и събраните от нас съвети.
 

• 1. Вземете тетрадка и химикалка и нахвърляйте първите идеи, за герои, места, случки, които ви хрумват щом чуете, че трябва да напишете приказка. Напишете колкото се може повече идеи, абсолютно всичко, което се сещате, дори в момента да ви изглежда тъпо и безсмислено – задължително го запишете. Бъдете креативни!
• 2. Измислете си главен герой. Всяка приказка се нуждае от такъв. Не е нужно да е перфектен. Само трябва да е много добър и честен.
• 3. Прочетете отново всички идеи, които сте записали  и оставете само тези, които ще подхождат на бъдещата ви приказка. Много важно е да се уверите, че вашите крайни идеи включват магически елементи и малко страшнички неща. Те са едновременно необходими за една хубава приказка. Главният ви герой трябва да се бори с тези страшни неща, независимо дали са живи или не.  Най-добре е и при него да има нещо магическо, като оръжие, независимо дали го притежава по рождение или го намира някъде в приказката.
• 4. Добавете още няколко героя, може да са помощници на добрия или пък лоши, с които трябва да се пребори.
• 5. Измислете хронология за приказката, на няколко отделни листа напишете кратки точки, какво става в нея и какво прави главния ви герой.
• 6. Напишете вашата история. Бъдете описателни и се обърнете към вашия хронологичен план. Просто прочетете краткото изречение написано отгоре на листа и го разширете много. Това ще е вашата първа чернова, така че не се притеснявайте, ако тя не е съвършена.
• 7. Прочетете първия си проект. Докато правите това забележете дали историята е "жива" и привлекателна. Дали всичко, което се случва в нея е обяснено как точно се случва.  Ако са необходими повече подробности, за да е ясна историята, добавете ги. Всички тези поправки създават втората чернова.
• 8. Продължавайте да четете и да добавяте всичко, което се сетите във вашата приказка, докато се уверите, че тя е лесно разбираема, подробна и приятна за четене.
• 9. Добавете поука накрая. Можете да я напишете като изречение след края на приказката или пък още по-хубаво да я вплетете в самата история.
• 10. Дайте вашата завършена приказка на приятел или член на семейството, за да я  прочете. Ако той има някакви предложения или критики, не се сърдете, обмислете ги и и ако трябва пак малко редактирайте приказката. Помнете, че аргументираните критики са винаги полезни.
• 11. След като сте изпълнили всички тези точки, изпратете ни приказката, сигурни сме, че се е получила чудесна и веднага ще я публикуваме. Тя трябва да види бял свят и да бъде прочетена от публиката. Всички велики писатели са започнали кариерата си така.

Пожелаваме ви приятно, ползотворно и много забавно писане!

Снимки: sxc.hu

Последен съвет от нас, смятаме, че е много важно преди да започнете да пишете и да прочетете някоя и друга приказка. Лично ние ви препоръчваме:
Птича приказка
Дванадесетте месеца
Приказка за кралското достойнство
Приказка за сезоните