Житейските правила на Малкия принц, които да спазваме

Вие със сигурност знаете кой е Антоан дьо Сент-Екзюпери? Той е написал една от любимите ни книги – „Малкият принц“. Често сигурно сте чували, че тази книга човек трябва да прочете поне два пъти в живота, един път като дете и един път като възрастен и че всеки път, когато четеш книгата, откриваш нови неща, които не си видял предишния път. Това е абсолютно вярно. Малкият Принц е толкова мъдър и същевременно е толкова детски, той е един доста сложен образ. А знаете ли, че историята за Малкия Принц за първи път е публикувана през 1943 година и че авторът написва тази чудесна книга, докато е отседнал в един хотел в Ню Йорк. Много хора казват, че тази книга няма аналог в световната литература, тя е едновременно и поетична и философска, а също е и приказка за деца. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат. „Малкият принц“ е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят и е адаптиран за опера, театър и кино.

Във всяка глава на книгата малкият принц се среща с различен герой, който може да се разглежда като абсурд от света на възрастните. Езикът е прост и обикновен, но в същото време със силно изразена символика. Илюстрациите на книгата, подобни на детски рисунки, са добро допълнение към чистотата и простотата на езика. Книгата може да се разглежда като опит за намиране на детето във всеки възрастен: „Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“ – това е най-известната реплика на Малкия Принц, но не е единствената, която впечатлява. Сега ще ви представим простите, но прекрасни житейски правила на Малкия Принц, от които всички (и деца, и възрастни) можем да се поучим.

• Ако сте чели „Малкия Принц“, в което не се и съмняваме, сигурно ще се сетите как той всяка сутрин ставаше, измиваше се, почистваше дрехите си и цялата си планета. Ако и ние правехме това, то нашият свят би блеснал от чистота.
• Това може би няма съвсем да разберете сега, но един ден ще се сетите за него и ще го разберете: „Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец“.
• Малкият Принц обожава и се наслаждава винаги на аромата на цветята. И честно казано не разбираме как някой би могъл да не го прави.
• Той се страхува да порасне, но накрая разбира, че не всички хора живеят в света на числата и порастването е хубаво нещо, стига да запазиш в себе си магията на детското.
• Когато той се натъжи, просто отива и се възхищава на залезите. И вие също може да опитате това. Ще видите, че залезите наистина помагат.
• Малкият Принц е непоправим оптимист и вижда нещо хубаво дори в пустините. Всички ние трябва да бъдем като него в това отношение: „Пустинята е хубава – каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“
• Всеки човек има своя собствена звезда. И аз вярвам в щастлива звезда, но как мога да я намеря? Вие знаете ли?
• Упоритост – това е нещо на което Малкият Принц ме научи. Принцът съветва всички да бъдат устойчиви в търсенето на отговори, а не да се оттеглят преди да получат отговор.
• Той вярва, че за да бъде щастлив е достатъчно просто да обичаш някого. Дори просто роза, като него.
• Той ни учи, че истинските приятели са най-ценното в живота, намират се трудно, но веднъж намерим ли ги, сме толкова щастливи, колкото и ако имаме роза. :-)

Чели ли сте историята, приказката „Малкият принц“? Споделяте ли мнението на главния герой, поне по отношение на някои от правилата? Напишете в коментарите.

И запомнете най-важното: „Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“.

Снимка: tvidi.ru