Интервю с Леда Милева - как се пише поезия

В петък, 19 март 2010 г., известната детска писателка Леда Милева гостува на учениците от Националното музикално училище в София. Поводът е излизането на най-новата й книжка „Кънки на колелца”. В залата присъстваха над 150 ученици, които получиха личен автограф от писателката. Възпитаниците на училището бяха приготвили малък концерт в чест на Леда Милева, който завърши с дружно изпятата песен „Зайченцето бяло”.

Искам да благодаря за този чудесен прием. Когато вдигахте толкова много шум, си помислих, дали можете и да мълчите. Нали има деца, които винаги вдигат шум, а по-умните деца знаят кога да шумят и кога да мълчат. Виждам, че вие владеете тези две изкуства.

Ето какво отговори Леда Милева на зададените й от публиката въпроси:

Много от вас днес си купиха книжката „Кънки на колелца”. Молбата ми е да я пазите, не само тази, но и всички други ваши книжки. Винаги да ги четете с чисти ръце и да ги прибирате в библиотеката, за да не се смачкат. Някои от тях може би ще пазите много, много дълго и  някой ден, когато вие ще имате ваши деца, ще им подарите вашите книжки – това много ще ги зарадва.

Има ли издадени Ваши книжки в чужбина?
Много мои книги са издадени в чужбина. Особено много се радвам на една, издадена в Париж през далечната 1979 г., която беше обявена за Международна година на детето. В Париж има една голяма световна организация – ЮНЕСКО. Тя реши да издаде едно детско четиво от целия свят и избраха точно мен и книгата ми „Хубавец”. На френски се казва „Красивото плашило”, защото нямаше как да се преведе тази дума. На корицата е нарисувано едно плашило, а художникът е дете.

Аз съм на 10 години и също пиша стихове. Може ли да ми препоръчате към кой жанр да се насоча, защото в момента плувам между жанровете?
Много се радвам, че пишеш стихове. Аз започнах, когато бях на 9 години. Моето първо стихотворение беше само от четири реда. Написах го през една късна есен, когато дълго време беше валял дъжд. Изведнъж дъждът премина в сняг. София стана толкова хубава! Всички дървета сякаш си облякоха бели рокли. Аз толкова много се зарадвах, че написах едно малко стихче, което помня и до сега:

Цветенцата заспиват,
тревичките почиват,
а от небето сиво се сипят мълчаливо
белите снежинки като във картинки.

Казах го на моята по-малка сестра, като я помолих да не казва на никого, тъй като си мислех, че не е хубаво и може да ми се присмеят. Но сутринта, щом станахме, сестра ми изтича при мама и каза: „Знаеш ли, че снощи Леда написа едно стихотворение!”. Аз разбира се я ощипах, но тя не се разплака. За моя радост мама не ми се присмя, а ми се зарадва и ме заведе до книжарницата, където ми купи голям албум с много чисто бели страници. Каза ми на първата страница да напиша стихотворението си, а после, като измисля други, да ги напиша на другите страници. Така и стана – написах първото си стихче на първата страница. Още пазя този албум, но дълго време той остана празен, защото нямах друго стихотворение. После започнах да си мисля, че е срамота да имам цял албум, а да нямам какво да напиша в него. Така започнах по всякакъв повод да си измислям по едно стихче, без да мисля какъв е жанрът. Най-общо жанрът е детско стихотворение – хумористично, или не хумористично, по-дълго – като приказка или съвсем кратко.

Как се пише поезия и кое е най-важното?
Важното е стихотворението да идва от сърцето ти, да си го помислил, да си го почувствал и да го напишеш правилно, без никакви грешки. Трябва да ви призная, че като бях малка не можах да се науча да пиша много красиво. Но бързо се научих да пиша без никакви правописни грешки. Най-важното е преди да започнеш да измисляш стихове да се научиш да пишеш на правилен български език и с правилен правопис. Когато си служиш с думите, ти трябва да им бъдеш господар. Сега има едно предаване „Господари на ефира”, а ние с вас трябва да бъдем „Господари на думите”, а вие и „Господари на нотите”, защото учите в музикално училище. Тогава ще бъде наистина чудесно – някои от вас ще пишат стихчета, други – музика, някои ще пишат и едното и другото, но всички ще обичаме книгите, ще обичаме музиката и тогава животът ни ще бъде по-весел, по-хубав и по-приятен.

Какво ви вдъхновява да пишете?
Винаги поводът е нещо конкретно. Първото ми стихче е вдъхновено от идването на първия сняг. Много често това, което ме вдъхновява, е красотата в природата, в отношенията между хората, в хубавата детска усмивка и така нататък. Най-хубавото нещо в живота е да обичаме красотата.