Сами ли сме сред звездите?...

В тази статия искам да вникна по-дълбоко  в значението на звездите и да отговоря, защо предците  ни търсели отговори именно в звездното небе. За мен звездите са символ на неизгасващата надежда. Напомнящи на всеки, че той е само прашинка от безграничната вселена.

Когато  съзерцавате изящното звездно небе, не ви  ли обзема чувство  на спокойствие, че не сте сами, а там някъде в безкрайността има още  някой, който се пита къде са другите, къде е другият живот, търсейки своя отговор също там, в звездите.

И като ясна звезда ми даваш надежда,
и плам и омайваш ме нежно,
а твоят жар пламъка у мен зарежда.
Вглеждам се в синьото небе безбрежно
и очаквам да те видя в небесната тъма,
търся те в необятната вселена,
вглеждам  се  в най-ярката звезда.

Но още скрит оставаш ти за мене!
Чувствам те тъй близо, застанал ти до мен,
Но не си, а си толкова далеч.
Може би при мен е нощ,при теб е ден
Но обещавам да те търся веч!

Звездите „изгряват” всяка вечер на  небето, а светлината разгонва мрака на нощта, погледите ни  насочени към небето съзерцават хиляди блещукащи светлини, но те не са хиляди, а безброй. Окото не може да обхване необхватното, а ние не можем да проникнем далеч. Вярвам, че на друга планета и друго съзвездие, на милиони светлинни години  оттук има разум, защото не е възможно ние  да сме единствените в нещо  толкова голямо и необхватно, нещо без начало и край.

Малкият принц
Спомени
Първият учебен ден