Гренландия – земята на ескимосите

Как мислите: Гренландия и Лапландия едно и също ли са? Много хора биха отговорили на този въпрос положително и много биха сгрешили. Лапландия е домът на Дядо Коледа, а Гренландия е домът на ескимосите. Населението на Гренландия е малко над 56 хиляди души, като само 12% от тях са от бялата раса. Етническото мнозинство е представено от инуитите. Те са група ескимоски народи, споделящи сходна култура и произлизащи от народността туле. Те обитават арктическите райони около Северния полярен кръг и включват коренното население на канадския Север, Сибир, Аляска и Гренландия. Културата на островната държава има много общо с традициите на инуитите, като повечето от местните хора все още се занимават с риболов по традиционен за народа им начин. Някои групи обаче, например тези в Гренландия, считат за обидно наименованието „ескимоси“ и предпочитат да ги наричат инуити.

Гренландия е най-големият остров в света. Разположен е в северозападните части на Атлантическия океан. Заради суровите климатични условия обаче, населението е изключително малобройно. Гренландия е дива и недокосната земя, която по една ирония на съдбата е сред най-силно засегнатите от глобалното затопляне райони на планетата. Тя се намира между Северния ледовит океан и Атлантическия океан. Тя представлява арктическа островна държава и е част от континента Северна Америка както в географски, така и в етнически смисъл. Като политика обаче, островът е свързан с Европа и най-вече с Исландия, Дания и Норвегия. Столица на островната държава е Готхоб (Нуук). Тя е самоуправляваща се провинция на Дания, получила съвсем наскоро значителна вътрешнополитическа автономия.

Гренландия има много голяма надморска височина. Основната част от територията се намира на повече от 2000 метра. Връх Гунбьорн се намира в западните части, непосредствено до океанския бряг. Има надморска височина от около 3 700 метра. Релефът на Гренландия обаче в по-голямата си част е една илюзия, защото макар и почти целия остров да е разположен на повече от 2 000 метра, все пак нека не забравяме, че дебелината на ледената покривка варира най-често от 2000 до 2500 метра. Сами можем да си представим колко малка би била надморската височина на Гренландия ако всички тези ледове се стопят. Бреговата линия на острова е силно разчленена. Има множество по-малки острови, заливи и полуострови.
Името на Гренландия означава „Зелена земя“, но това наименование е доста далеч от истината, ако става въпрос за разнообразие или изобилие на растителност. Тук може да се наблюдава животът при екстремни арктически условия, тъй като около 84% от площта на острова е покрита с лед. Топлото океанско течение Гълфстрийм преминава само покрай южното и югоизточно крайбрежие, което значително ограничава обитаемите зони, покрити с някаква зеленина (основно мъх, без дървета). Според някои учени по времето, когато викингите пристигат в Гренландия, част от крайбрежието действително е било зелено, вероятно поради средновековния климатичен оптимум, но има и предположения, че това са само митове, привличали някога новите заселници.

Гренландия е най-близо разположената суша до Северния полюс. Преди хиляди години ледниците са оформили разнообразен планински релеф, разчленен от дълбоки и разклонени заливи (фиорди). По стръмните брегове на острова се спускат ледници, от които се откъсват огромни ледени парчета – айсберги, плаващи във водата. Климатът на Гренландия е субарктически към арктически. Средната зимна температура по крайбрежието е между -7°C и -36°C, а средната лятна температура е от 3°C докъм 10°C. В центъра на острова средната температура може да достигне -47°C, при абсолютен минимум -70°C, а дори през лятото температурите рядко достигат нулата. През последните години ледът се топи все по-бързо, като голяма част от него не се възстановява.

Гренландия е неизвестна за европейците до 10 век, когато е случайно открита от норвежки викинги, объркали пътя за Исландия. Въпреки че при пристигането на викингите, около 980 г., островът вероятно е бил необитаем, преди това там са живели хора – преките предшественици на съвременните инуити пристигат на острова около 1200 г. В продължение на стотици години те са единствените жители на Гренландия, но Дания предявява претенции към територията, базирайки исканията си на някогашните викингски нашествия. Когато през 1536 година Дания и Норвегия се обединяват официално, норвежката дотогава Гренландия започва да се разглежда като датска територия. След отделянето на Норвегия през 1814 година, островът остава датска колония. Датчаните колонизират острова и налагат монопол върху търговията. По време на Втората световна война Гренландия се откъсва социално и икономически от Дания, и установява близост със САЩ и Канада. След войната обаче контролът е върнат на датчаните и колониалният статус е окончателно премахнат. През 1978 година Гренландия получава известна автономия става равноправен член на кралството. Страната се присъединява към Европейския съюз през 1972 г., но само след 10 години, след референдум, тя го напуска. Гренландия е всъщност единствената държава, напуснала ЕС. На 21 юни 2009 година островната страна получи разширена автономия, според която изцяло под контрола на гренландското правителство преминават полицията, правосъдието и използването на природните богатства. Външната политика и отбраната обаче все още се контролират от Дания. Има теории, че при пристигането си в Гренландия норвежците не са били сами, а са били изпреварени от нова вълна арктически народи, идващи от запад – късната култура дорсет. Ако това е вярно, тя вероятно се е развивала в северните части на Гренландия, далеч от викингите, които се заселили на юг, което би обяснило липсата на ранни сведения. Учените считат, че културата дорсет изчезва около1300 година. Около 1200 година, обаче, от запад пристига нова арктическа култура – т. нар. туле, която се засича с дорсет за около век. Туле вероятно възниква около 1000 година, на територията на Аляска, а групите от хора се заселват южно от дорсет. Тези народи, предшественици на съвременните инуити, са ловували почти всички животни на сушата и в океана, а уседналият начин на живот ги е направил по-адаптивни към нелеките условия на Севера.

Природата на Гренландия е дива и недокосната. Почти цялата страна е заета от глетчери. За нещастие, макар и да е доста отдалечена от индустриалното замърсяване, тя е силно засегната от глобалното затопляне. Ако тези процеси не спрат, има реална опасност разтопените ледници да повишат значително нивото на световния океан и по този начин да залеят много крайбрежни области по света, които имат незначителна надморска височина. Единствените места в Гренландия, където през лятото снеговете и ледовете се стопяват напълно са крайбрежията. И все пак тук не виреят дървета, а само някои тревисти растения, цветя, мъхове и лишеи. Причината е, че в дълбочина почвата остава замръзнала и това не позволява виреенето на растения с по-развита коренова система. Тук се срещат уникални и редки видове животни като полярна мечка, полярна лисица, полярен заек, морж, тюлен и други. Чайките се адаптират в суровите условия на Гренландия много добре. Тези устойчиви птици не само ловят риба, но и се възползват от лова на бели мечки и полярни лисици за да се нагостят богато с остатъците от техния обяд.