Г.Д.В и кучето и Г.Д.В отива в България

Една сутрин , когато Г.Д.В отиваше на училището за великани, видя едно малко кученце. Обърна се и го погали, а то започна да върви след него. Великанът стигна входа на училището и влезе, а кученцето го изчака навън.
Когато Г.Д.В излезе от училището, кученцето пак започна да върви след него. Най-накрая стигнаха къщата на Джуди. Тя отвори вратата, а кученцето незабележимо се шмугна вътре. След известно време Джуди го забеляза и каза:
– О, мъниче, не те видях !
Великанът го гушна, погледна през прозореца и видя, че навън вали сняг, затова реши да го остави у дома на топло.

След няколко дни Дружелюбният реши да заведе кученцето на ветеринар. Ветеринарят каза, че трябва да го ваксинират и така и направиха. Вече кученцето беше здраво, но нещо липсваше. Той се сети, че не му е измислил име. Помисли малко и реши да го кръсти Джеси.

Джеси порасна и стана голямо куче.Г.Д.В реши да намери дом за кученцето, затова написа обява, която изглеждаше така: "Търси се дом за кученце на име Джеси. За връзка адрес: гр. Ливърдел , ул. Калинка № 27."

На следващия ден една жена почука на вратата. Джуди отвори и каза:
– Добър ден!
– Добър ден! – отвърна жената .
– Тук ли е номер 27?
– Да! – отговори Джуди.
– Идвам за кученцето! – каза жената.
– Заповядайте, влезте в къщи! – намеси се и великанът.
Жената забеляза, че дружелюбният великан и Джеси много трудно се разделиха. Тя успокои великана, като каза, че може да вижда Джеси, когато си пожелае.
След няколко дни той отиде да види любимото си куче и остана доволен, че новата стопанка се грижи добре за Джеси.

* * *
Дойде лятото. Дойде дългоочакваната лятна ваканция. М.Д.В (Малкия дружелюбен великан) отиде при приятеля си и каза:
– Голям великане, хайде лятото да отидем някъде на почивка. Иначе ще ни бъде много скучно в нашата страна.
– Добре, съгласен съм. Къде ще ходим? – попита той.
– Мисля си да отидем в България.
– Къде е България?
– България е много далече и е много красива страна. Ходила съм там като малка.
– Ами аз исках някъде другаде – например на Хаваите. – сподели Г.Д.В.
– Не! – отсече М.Д.В.
– Ще ходим в България и точка! – настоя тя.
– Добре, щом искаш – така да бъде. – каза Г.Д.В.
М.Д.В. започна да стяга куфарите. Утре сутринта щяха да хванат самолета за България.

На следващия ден двамата великани бяха на летището и чакаха да ги извикат за полета им. М.Д.В вече беше пътувала със самолет, затова не се страхуваше.
Качиха се на самолета и потеглиха. Полетът беше дълъг, но най-накрая кацнаха в столицата София. Големият великан искаше да останат там, но М.Д.В не се съгласи и Г.Д.В й каза да избере някое друго по-малко градче. М.Д.В дълго мисли и най-накрая взе туристическата карта, затвори очи и посочи един град на картата. Падна се град Бургас. Г.Д.В се замисли, но най-сетне се съгласи. От София до Бургас пътуваха с автобус. Бяха очаровани от красивата природа... Скоро стигнаха в Бургас. Настаниха се в един уютен хотел в центъра на града. Бяха много изморени от пътя и легнаха да спят.

На сутринта се събудиха отпочинали, закусиха и решиха да се поразходят. Малкият великан предложи да отидат в мола. Там им хареса, имаше много магазини и напазаруваха добре. Следобед отидоха на плажа. Той беше чист, а морето беше спокойно. Поиграха на фризби, поплуваха и се пекоха на слънце .Прибраха се в хотела, взеха по един душ, облякоха най-хубавите си дрехи и излязоха на нощна разходка. Посетиха морската градина и седнаха в един ресторант близо до морето. Храната беше хубава, но на двамата им стана скучно. М.Д.В отиде до едно момиченце и започна да му говори. Детето не разбираше и я гледаше учудено. М.Д.В се отчая и разбра, че момиченцето не разбира техния език. Сети се, че в училище учат български език и започна да му говори на български. Този път детето разбра, поговориха си и се сприятелиха .Момичето се казваше Мария и също живееше в центъра. Няколко дни подред се срещаха в този ресторант и си играеха. На Г.Д.В много му хареса България и помоли М.Д.В да останат цяло лято. Тя нямаше нищо против неговото желание. Това лято отмина неусетно за тях двамата, но М.Д.В беше много доволна от посещението си в България. Когато се прибраха в страната си тя продължи да контактува с Мария чрез интернет и и пращаше писма. Така Великанът си намери нова приятелка.

Участва в конкурса „Великански конкурс за талантливи писатели“