Една необичайна среща, прераснала в приятелство

И клечките светнаха толкова силно, че наоколо стана светло като ден...
– Досега трябваше клечките да са изгаснали, какво става? – учудено попита Малката кибритопродавачка.
– Здравей, аз съм Малкият принц, ето, вземи моя златен шал, за да се стоплиш! – отвърна непознатото момче.
Момичето се сгря и благодари на добросърдечния му връстник.
– Но защо ми помогнахте, та аз съм едно клетниче, а не като Вас – принц?
– Моля те, не ми говори на „Вие“, а и това за мен няма значение какво ти е потеклото, аз съм дошъл, за да намеря нови приятели. Искаш ли да станем такива? Нещо ми подсказва, че си добро дете и ще станем другари по пътя.
– Но сериозно ли искаш да сме приятели? Виж – ние сме напълно различни – като деня и нощта.
– Една моя другарка ми каза това послание: „Най-същественото е невидимо за очите. Истински се вижда само със сърцето!“ – отвърна космическото дете.
– Добре, аз съм Фрида и ще се радвам да сме най-добри приятели – съгласи се тя.
– Е, какво обичаш да правиш през свободното си време? – започна нова тема принцът, докато вървяха по главната улица на града.
– Ами обичам да мечтая и да чета приключенски романи, а ти?
– И аз обичам да съм мечтател, най-много, когато съм до моята роза на астероид Б612!
Децата се опознаваха, но ги прекъсна бащата на Фрида, за да я прибере вкъщи.
– Фрида, връщай се, не си продала нито един кибрит, а се размотаваш! Вече си заслужи боя! – извика бащата на кибритопродавачката.
– Остави я да бъде свободна, нали това означава името ѝ! Това, че ти е дъщеря не означава, че трябва да бъде твоя слугиня! – застъпи се за новата си приятелка Малкият принц.
– Да, остави ме, намери си друг да ти угажда! Писна ми от теб, искам да узная какво е чувството да бъда свободна!
Понеже бащата не се интересуваше кой знае колко от дъщеря си, тръгна мърморейки, а Фрида благодари на приятелчето си.
Докато изследваха света, те се натъкнаха и на други проблеми, но се справиха заедно, защото бяха верни един към друг. Фрида беше свободна през целия този път и никога не забрави посланието от Малкия прринц: „Най-същественото е невидимо за очите. Истински се вижда само със сърцето!“ Така си намериха нови приятели из всяко кътче на планетата, а и не само. Андерсен и Екзюпери – бъдете спокойни за вашите герои! Животът им бе изпълнен с приключения, но за тях ще Ви разкажа някой друг път. Е, доскоро!

* * *

Защо избрах тези две произведения и защо краят им е такъв?
Сюжетната линия на произведенията е близка по тематика. Тя показва реалността в този свят. Избрах краят им да е такъв, защото двамата герои се чувстват самотни, и възможността да се срещнат не е за изпускане.

Участва в конкурса на „Забавното четене“