приказки от деца

Начало | приказки от деца | Една магическа история за няколко специални тролчета

Една магическа история за няколко специални тролчета

Ивелина Добрева | 2017-02-03

Една магическа история за няколко специални тролчета

Аз съм Чаровница. В един слънчев ден играх с моите приятелки: Срамежливка, Веселушка и Искрица. Но за жалост се разрази страшна буря. Поканих ги да довършим играта си в моя дом. Играхме на криеница. Така... всички се скриха и аз започнах да ги търся. Докато ги търсех открих вдлъбнатина в стената с форма на ключалка. Веднага повиках приятелките си. Започнахме да търсим ключ, който да съвпада с дупката в стената, но не открихме и си помислихме, че е просто дупчица. Изведнъж Искрица извика:
– Чаровнице, колието ти е с форма на ключ, може да е за тайната врата.
Макар че не смятах колието си за истински ключ, опитах и с изненада разбрахме, че си пасват. Когато отворихме вратата видяхме уникално красив коридор целия в сапфири, диаманти и изумруди.
– Еха, това е уникално! – извикаха Срамежливка и Веселушка.
– Хайде да видим накъде води този коридор! – предложих аз.
А Искрица разведри обстановката като добави:
– И нека да си вземем по един скъпоценен камък.
– ХА–ХА–ХА–ХА. – изсмяхме се всички.
– Но преди да тръгнем трябва да си вземем провизии като спални чували, храна и вода, не се знае колко време ще пътуваме. Ох, за малко да забравя, трябва да вземем палатка и топли дрехи. – грижливо казах аз.
– Добре – каза Искрица – да се приберем по домовете си и да вземем нужното, ще се чакаме тук.
– СЪГЛАСНИ СМЕ! – радостно казахме всички.

След известно време в приготвяне бяхме готови и тръгнахме на път. През тунела пътувахме цял ден, но накрая излязохме. Беше вече нощ, нищичко не се виждаше, заради това извадихме фенерчетата. Вървяхме още малко и накрая единодушно решихме да разпънем палатката. И така първия ден от нашето приключение мина. Облякохме пижами и си легнахме в спалните чували сгушени заради студената пролетна нощ. Казахме си лека нощ и се унесохме в сладки сънища. Когато се събудихме и прибрахме всичко, пак тръгнахме.
– Но ние, ние не знаем накъде да вървим. – каза Веселушка не много весело.
– Мисля – започнах аз – че трябва да тръгнем право напред, защото когато бяхме в тунела вървяхме само направо. Това трябва да е знак.
– Може, какво ще загубим. – каза Срамежливка.

И продължихме. По пътя си намерих загубена карта на града със странното име „Изгубения град Магнаура“. Разпитахме тук-там за името на града и се оказа, че сме намерили правилната карта. И продължихме по картата. Наблизо имаше една странноприемница, но на картата я нямаше. Решихме да видим каква е затова влязохме. Един потаен мъж ни посрещна и каза:
– Очаквахме ви, госпожица Чаровница, както и вас Искрице, Веселушке и Срамежливке.
Стъписани ние попитахме:
– Откъде знаете имената ни?
– Преди месец вашата майка запази резервация. Нима не знаехте, че сте осиновена?
– Тя не е осиновена. – каза Искрица в опит да ме защити.
– Зная, че съм осиновена, после ще ви обясня. Ще ни обясните ли как да стигнем до стаята?
– Да! Нагоре по стълбите, по коридора в ляво третата стая. Ето ключа!
– Благодаря.

Когато се качихме в стаята приятелките ми започнаха да ме разпитват и аз естествено им обясних всичко от главата до петите. Те го приеха добре. После собственикът се качи и аз го помолих да ми разкаже за мама. Казвала се Кариса. Тя била руса висока жена също като мен със сини очи и бледа кожа, била най-красивата в този град. Тук срещнала моя баща Ейдриън.
– Момичета, отплеснахме се – казах аз – трябва да тръгваме.

Всички се съгласиха и тръгнахме. Стигнахме до една много странна планина, точно до града. Буквално са залепени. Когато се обърнахме, селото го нямаше, просто се беше изпарило. Изведнъж се озовахме на самия връх.
– Помоооооооооощ – изкрещя Искрица.
Аз ѝ се притекох на помощ защото висеше от ръба. Беше се подхлъзнала.
– Хей, момичета, вижте – казах аз, посочвайки един капак – да го отворя ли?
– Да. – отговориха те.
Аз го отворих и влязохме в тунела. Той имаше странна светлина. Ние я последвахме и видяхме Великия Феникс.
Той каза:
– Вие преминахте моите изпитания.
– Кои са те? – попитах аз.
– Изпитанието на смелостта: когато не знаехте накъде води тунелът на скъпоценностите, но все пак преминахте през него. Изпитанието на честността е това, че вие не откраднахте нито един диамант. Изпитанието на ума беше, когато вървяхте без картата. Изпитанието на доверието, когато Чаровница сподели своята тайна. И последното изпитание беше това на добротата, когато спасихте Искрица. След тези препятствия разбрах, че вие сте четирите принцеси пазителки на светлината. Сега ще ви даря със специални сили.
– Но ние сме просто обикновени тролчета.
– Не, не сте, вие сте избраните: Срамежливке, ти си принцеса на планетата на природата и животните. Флорофилия, силата ти е да помиряваш и владееш природата и всички живи същества. Искрице, ти си принцесата на планетата на елементите въздух, огън и вода. Елементоенера, твоята сила е да владееш тези елементи като ги използваш за опазването на всички създания. Веселушке, ти си принцесата на планетата на веселието, колкото и странно да звучи, казва се Весендрия. Твоята сила е да правиш щастие, защото когато троловете са щастливи те пазят баланса на щастието и тъгата, която е коварна.
Чаровнице, ти си принцесата на планетата на магията и приятелството. Маджика, твоята сила е магията, с която ще пазиш баланса на света между доброто и злото, защото където има светлина, там има и сянка. Заедно сте силни и ще пазите света на троловете, а сега аз ще си тръгвам, оставяйки съдбата във вашите ръце.

И си тръгна. Тогава всички разбрахме че сме специални и се прибрахме като с магия у дома. Това беше историята ми, но това не беше краят. Заедно с приятелките ми принцеси се справяхме със злото по света.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град