Доброто е вечно

В този момент Бог се смили над нея и вместо в това време да умре човек, той върна баба ѝ при живите. Тя хвана внучка си за ръка и я заведе до една къща пълна с гирлянди, свещи и звънчета, най-просторната стая се осветяваше от звездата на приказна елха, до нея гореше буйният огън на камината. Разбира се, той не беше по-светъл от звездата на елхата! Там имаше още богата трапеза, пълна с най-различни ястия и напитки, а в средата на масата стоеше ваза с три рози – червена, бяла и зелена. Червената беше за баба ѝ, чиято кръв отново течеше във вените ѝ, бялата беше за момиченцето – за нейната чиста душа, а зелената за баща ѝ, който възроди добротата у себе си и вече не биеше своето детенце, а заменяше това с целувки и прегръдки! Така тримата заживяха щастливо, а хората дълго говореха за невероятното Новогодишно чудо!

Промених края, защото смятам, че доброто никога не трябва да умира! Господ винаги трябва да прави чудеса, за да живее вечно!

Участва в конкурса на „Забавното четене“