Децата имат нужда от истински шумни и дори леко мърляви игри

Децата имат нужда от игри и тук не говорим за компютърните или за настолните игри. Говорим за тези игри, които всеки родител не обича особено, защото му костват куп нерви и притеснения, но които са така необходими за децата. Говорим за онези шумни и дори понякога цапащи игри, които помагат на децата да опознаят света в истинската му същност и ги правят наистина щастливи. Подобни игри една майка е нарекла „истински“ и днес споделяме с вас нейните трогателни думи, които сме сигурни, че ако не ви трогнат, то поне ще ви накарат да се замислите за истинските игри, които нашите деца заслужават да имат!

В един прекрасен слънчев ден с ъгъла на окото си видях 4 годишната ми дъщеря с голяма усмивка на лицето си да потапя ръцете си в една кална локва, образувала се от големия дъжд миналата нощ. Естествено като всеки родител замръзнах представяйки си как само след няколко минути ще трябва да се опитвам да измия изкаляното си дете, докато се опитвам да нахраня бебето и си мисля колко мръсна е цялата къща. И тогава изведнъж се случи нещо, което ме накара да забравя за всичко това: видях усмивката на детето си, която е озарила цялото ѝ лице. Не ѝ се скарах, както обикновено правя, а просто запазих тишина. Този момент беше като магия. Не само, че детето ми беше щастливо, но дори успях да си спомня най-хубавите моменти от собственото си детство и тогава реших: това е, от което моите деца имат нужда – истинска игра.

За съжаление тези преживявания за децата ни стават все по-редки. Знаехте ли, че според анкета, проведена сред самите деца, почти половината от тях на възраст от 4 до 12 години получават по-малко от един час истинска игра. Това е една трета по-малко време, отколкото ние сме получавали като деца. Само си представете спада на най-важното нещо за едно щастливо детство – игрите са спаднали с повече от 36%. Това не ви ли шокира? Определено трябва. Толкова заети ли сме станали, че нямаме време да осигурим на децата си вълшебното детство, което заслужават? За себе си смятам, че е време да преосмисля приоритетите си!

Децата имат нужда от подобни игри, имат нужда да бъдат наистина деца, да създават, да развалят, да бъдат шумни и да се цапат. Независимо дали става въпрос за свободата да се покатерят на дърво, да се опитат да ловят калинки или да нарисуват нещо на някоя стена. Разбира се това не означава, че трябва да ги оставяме да се държат неприлично и да правят каквото си искат, но все пак децата имат нужда от игри, които за нас родителите не са „практични“.

Всички като родители разбираме значението на истинската игра за децата си, но често избягваме да им позволяваме да играят напълно свободно, защото виждаме всички онези снимки на идеално подредени домове и добре облечени деца навсякъде около нас. Но в действителност животът не е такъв. Той е луд, объркан и уникален за всяко семейство. Реалният живот и истинската игра не се поставят или оформят и точно затова са перфектни точно такива каквито са.

Децата трябва да изживеят света, това е най-добрият начин да научат как да живеят в него. Те трябва да играят, за да се развиват и да се превърнат в невероятните хора, каквито се стремим да ги направим. Колкото повече пъти чуват „не стъпвай в тази локва“, „не викай толкова силно“, „не се опитвай да се покатериш на това дърво“, „не лягай в тревата“, толкова повече възможности за опознаване на света и за едно истински щастливо и безгрижно детство губят. А всяко дете заслужава да има последното! Няма съмнение, че такива игри понякога са мръсни и ни карат да се притесняваме за децата си, но това ли ще ни спре? Ние винаги ще се притесняваме за тях, но още по-тревожно би било ако един ден осъзнаем, че не сме им осигурили истинско детство. Гледайки детето си, което весело цапаше в калта и се смееше с пълен глас, мога да ви кажа, че това е сцена, която не бих искала да пропусна за нищо на света! Гледайки озареното ѝ лице, когато осъзна, че този път няма да ѝ се скарам, знаех, че съм взела правилното решение. Това е част, при това най-хубавата от истинското детство, малките ни палавници да имат време за своите „разхвърляни моменти“. Да им бъде позволено да играят свободно без ограничения. Това е една красива, разхвърляна, радостна истинска игра. За нас това е само мръсотия, но за децата е най-щастливият миг в живота!

Петя Иванова