На пазара: Продукти „за деца“, без да са различни от другите

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов заяви, че Комисията е забранила на производителите да подвеждат родителите, че предлагат хранителни продукти „за деца“. Комисията за защита на потребителите е установила, че производители на хранителни продукти позиционират върху етикетите на стоките си различен тип послания, които внушават на потребителите, че въпросните стоки или серии от стоки са ориентирани предимно за децата.

Пред БНТ Маргаритов посочи, че някои производители умишлено използват наименования на известни герои от детски приказки, умалителни имена на самите продукти или пък ясно посочват, че продуктът е „за деца“. При проведената проверка на КЗП е установено, че продуктите „за деца“ не се отличават от останалите продукти, на които няма такъв надпис, което според КЗП е заблуда. Важен е и фактът, че когато става въпрос за деца, родителите стават много чувствителни и са склонни да купуват продукти, специално предназначени за подрастващи, защото те били по-качествени и полезни. Имайки предвид точно тази чувствителност, от КЗП определиха действията на производителите като примамващи и заблуждаващи. Между стоките със заблуждаващи надписи попадат колбаси, лютеница, майонеза и други продукти, които имат широко потребление и при които има реална опасност родителите да се заблудят, че ще купят на децата си нещо различно от това, което консумират самите те.

Според Маргаритов нито в България, нито на европейско ниво няма законов акт, който да въвежда различни стандарти, с които продуктите да бъдат съобразени, за да могат да бъдат съответно и диференцирани. КЗП съобщи, че не става въпрос за конкретна опасност за здравето. Установена е нелоялна търговска практика на заблуда. КЗП е издала заповеди за забрана на тази практика на всички производители, при които е била установена подвеждащата практика. По закон санкциите за подобно нарушение могат да достигнат до 30 хил. лв.

Маргаритов припомни, че комисията е разглеждала подобни казуси и в минали периоди. „За съжаление, попадаме на случаи, в които се оказва, че или няма съответствие между посоченото на етикета на дадена стока с реалното ѝ съдържание, или в тази информация има съществени непълноти и понякога това крие рискове за здравето на хората. Например, преди време българският вносител на чужд продукт – песто, не беше посочил на етикета, че в него се съдържат алергени“, добави председателят на КЗП.