Да разкрием голямата тайна на гръмотевиците и светкавиците – как се образуват?

Много хора се боят от гръмотевичните бури или дори от единични заблудени гръмотевици и това е съвсем в реда на нещата. Гръмотевиците са си страшни – само си представете – тъмни черни облаци покриват слънцето, нещо присветва ярко и страшно, чува се тътен и след това започва и силният дъжд... Оууу, страшничко. Но все пак гръмотевиците и светкавиците са и доста интересно явление, а често и много зрелищно, но знаете ли как се получават? Хайде да разберем.

Преди това обаче искаме да направите един интересен опит! Обуйте си чорапи. А, не сте ги събували – добре. След това застанете на най-пухкавия килим вкъщи и започнете енергично да триете краката си в него... Така още 1-2 минути... Сега отидете до вратата и докоснете дръжката... Ха! Какво е това? Ох! Какво става? Вие усетихте светкавица! Е, не точно истинска светкавица, но принципът е същият. Докато търкате краката си в килима, чорапите ви привличат към себе си електрони. Тези електрони имат статичен заряд, който винаги „търси“ възможност да „избяга“ или да се освободи и когато докоснете дръжката на вратата той „усеща“ възможността и излиза. Ето това, което усетихте се нарича статично електричество. Макар гръмотевиците да нямат чорапи и килим, при тях се случва нещо подобно, само че с много по-голяма енергия и заряд.

Светкавицата започва своето съществуване като статичен заряд в дъждовен облак. Поглеждайки към тъмните облаци ние виждаме само големи мрачни обекти, които спокойно са се настанили на небето и ни казват, че ще вали, но всъщност вътре в тях всичко ври и кипи. Въздухът направо бушува вътре в облака и се движи нагоре и надолу. Всъщност да сте забелязвали, че гръмотевици през зимата няма? Това има едно просто обяснение – светкавицата се образува само в горещи и влажни бури. Влажният въздух достига определена височина, след което става на облак, дъждовен облак. Облакът започва да се издига още по-високо в небето и когато достигне максималната за него височина, влагата замръзва и се образуват ледени кристали и снежинки. Горната част на облаците, която ние не виждаме е доста студена, затова и капчиците влага успяват да замръзнат. Тези кристали започват да се движат вътре в облака, при това с голяма скорост, често се сблъскват един с друг и така се зареждат с електричество. Обаче ледените кристали, които са по-малки и по-леки отново падат надолу и започват да се топят. Така се оказва, че в облака има два противоположни електрически заряда – в горната част са отрицателните, а в долната положителните. И когато тези два заряда се сблъскат, образува се силен, огромен, страшен електрически заряд и съответно мълния. Тя освен много светла е и много гореща и нагрява студения въздух около себе си. Температурата на мълнията е около 30 000 градуса, макар и само за миг сами се досещате че това е достатъчно, най-малкото след като е 4-5 пъти по-горещо от повърхността на Слънцето! Уау! Това създава и един много силен звук, който се чува надалеч.

А знаете ли защо първо виждаме светкавицата и няколко секунди след това чуваме гръм, след като всичко става така бързо и за миг? Много просто – светлината се движи много по-бързо от звука. Знаете ли, че дори можем, макар и приблизително, да изчислим на какво разстояние от нас се е случила гръмотевицата, която сме чули. Следващия път, когато видите светкавица, пребройте колко секунди след нея чувате и страшния тътен. Скоростта на звука е около 340 метра в секунда, а тази на светлината е толкова голяма, че приемаме, че достига до вас мигновено. Това означава, че ако гръмотевицата закъснее с три секунди, мълнията е паднала приблизително на 1 километър разстояние от нас. Но все пак не се плашете – това не означава, че е опасно. Да, гръмотевиците са опасни, но най-вече ако сме на полето или в планината – на открито.

Запомнете:

• Особено опасни при гръмотевична буря са високите места – планински върхове, хълмове, покриви на високи сгради и т. н.
• Опасно е, когато се явявате най-високият предмет в околността.
• Избягвайте самотно растящи високи и полуизсъхнали дървета.
• Избягвайте самотно стърчащи скали и морени.
• Избягвайте близост до вода и речни брегове. Мълнията особено „обича“ мокрите чакълести брегове на езерата и реките. Ако сте в езеро, река, или дори басейн – бързо се насочете към брега, или излезте от водата и се отдалечете.
• Потърсете ниски места – ровове, ями и др. Ако сте по билото на планината – възможно най-бързо слезте в ниското и горския пояс.
• Гъстата гора от високи дървета може да се приеме за безопасна, но не заставайте точно под определено дърво, а на достатъчно разстояние между няколко.
• Ако сте на открито – не бягайте! Мълнията може да последва образуваното от вас въздушно течение.