„Да излеем водата“ или нов завършек за „Котаракът в чизми“ (вариант по Шарл Перо)

След дълго тичане пред каляската на царя, принцесата и новопроизведения маркиз, котаракът в крайна сметка пристигнал в най-близкия замък, където живеел известен с лошотията си магьосник.
Всъщност, всички владения, през които бил минал досега хитрия котак, били негова собственост.
– Какво правиш тук? – изревал магьосникът.
– Чух, че можеш да се превръщаш в каквото поискаш и дойдох да видя с очите си, – отговорил котаракът.
Тогава магьосникът се превърнал в дрешник, пълен със стари войнишки екипировки.
– Браво! – казал котаракът, но все още не ми се вярва някой да може да се превърне във вода!
А магьосникът взел една чаша, превърнал се във водно конче, влязъл в нея и там станал чиста вода. Котакът, като видял, че чашата не е много голяма, хванал я с двете си лапи и я пресушил на един дъх. След това налял нова вода, качил се на един стол, сложил чашата отгоре на вратата и царят пристигнал. Когато влизали, водата се изляла на главите им.
– Простете! – извинил се котаракът. Предпазна мярка, идея на маркиза!

После им предложил нови дрехи, а царят и принцесата останали на вечеря. Маркизът и принцесата се оженили и живели щастливо. Колкото до котарака – той, като всеки добре свършил работата си представител на своя род, се омързеливил, а господарят му го дарил с кадифена възглавничка, за да си почива. Когато обаче се родили царските внуци, той понякога ставал от нея, но само в случаите, когато трябвало да ги учи на хитрини.

Защо избрах „Котаракът в чизми“?
Защото от четирите произведения, тази приказка ми харесва най-много. Освен това ми харесва да си се представям в ролята на котарака. Харесвам приказката, защото в нея има всичко, за което мога да мечтая като дете – истинска магия, хитрости, неочаквани решения и внезапно богатство.

Участва в конкурса на „Забавното четене“