Белоградчишките скали

Днес те са забележителен природен паметник и обект на международния туризъм. Преди около осемдесет милиона години обаче днешната плодородна Дунавска равнина лежала потопена под яростните вълни на море. Морските вълни, буйните порои и обилните дъждове рушали бавно планината и свличали в подножието й едри каменни късове.
Постепенно крайбрежието потънало, морето го заляло и стотици векове размивало и разяждало северните склонове на предпланинските гънки.
Когато плиткото море отново се оттеглило на днешното си място – лъснали оголените скали на Мадара, Ловеч, Кунино, Враца и каменните чудеса на Белоградчик. До сребристото око на малко естествено езеро фантастичните белоградчишки скали се изрязват на хоризонта като замъци и кули на някакъв изваден от земните недра каменен град.
Ако се приближи към тия редки в света скали от юг – откъм дългата затворена долина между Миджурска Стара планина и Белоградчишката планина пътникът се изненадва от силния им виненочервен цвят сред зеления пейзаж, от непълната им прилика с крепостни стени, с куполи, с някакъв допотопен звяр. Изведнъж зад Белоградчик сякаш изникват от земята, могъщо струпани на едно място чудеса от камъни, изваяни от природните стихии в огромни масиви и сякаш смазват земята под своето напрежение и тежест, дръзко изправени в небесата, странно наведени, заоблени, изтънени, вкопчени един в друг, оживени в гигантски снаги на великани, чудовища и митологични зверове. Но този фантастичен каменен свят – як, суров и могъщ, е скован в страшно мълчание и застиналост.
Гордо и мощно се издига "Червена стена", в която ясно личи земното вещество на тези скали: червен триаски пясъчник и конгломерат. Заемат ивица дълга около 30 км и широка до 3 км. Повечето други скали са покрити с мургаво-зелена кора от лишеи. Ето циклопи, кацнали орли, камили, вдясно "Адам" и "Ева", вляво шестима гигантски "Монаси", запътени един след друг, "Конникът", "Сфинксът", вдясно "Мислен камък", от чийто връх вече се открива незабравима гледка на цялата долина . Всички те са свързани с различни легенди.
След голям завой пътникът възлиза в самия Белоградчик. Високо над града се извишават зъберите на могъща природна цитадела, в която се е врасла средновековна крепост, дело на човешката ръка.
Когато човек се изкачва по романтичните скали, струва му се, че те сякаш растат като гиганти нагоре. А като ги гледа отгоре, той се замайва от зейналите пропасти и въздушни ями, издълбани надолу в леглото на обширния виолетовочервен пласт.
Напразно човек ще се опитва да каже сбогом на вълшебната панорама. Тази гледка ще го следва завинаги, защото той е изживял нещо необикновено и силно. Тези чудеса на родната земя ще бъдат винаги пред очите му.