Белгия – страната на шоколада

Ако мястото на Белгия на Европейската сцена е малко замъглено, то това е само защото хората там рядко се хвалят с това, което имат. Тази леко сияеща страна се радва на повече история, изкуство, храна и архитектура, струпани на миниатюрната й територия, отколкото по-големите й, привличащи вниманието съседи. Една от най-малките страни в Европа, Белгия граничи с Франция, Люксембург, Холандия и Германия. Страната също така има тясна крайбрежна ивица по протежение на Северно море. Белгия се намира на културната граница между Германска и Романска Европа. В резултат на това страната е езиково и културно разделена. В нея се говорят два основни езика – нидерландски (често наричан и фламандски) във Фландрия на север и френски във Валония на юг. В източните райони има официално признато малцинство, говорещо немски език, а столицата Столичен регион Брюксел официално е двуезична. Това езиково разнообразие, което често води до политически конфликти, е оставило своя отпечатък в сложните институции и политическа история на Белгия.
Страната е една от най-гъсто населени държави в Европа и повечето хора живеят в градските райони. Различните общности в Белгия имат различни обичаи. Типичният фламандски поздрав включва бързо ръкостискане, докато валонците поздравяват с лека целувка по бузата. Те също са склонни да ядат вечеря късно през нощта, за разлика фламандците, които вечерят не по-късно от 19 ч.
Изкуството, музиката и архитектурата играят голяма роля в белгийската живот и история. Комиксите също за високо ценени и четени и от децата и от възрастните, особено тези за Тинтин и Смърфовете и измислени в страната. Спортовете също са много популярни в Белгия, като футболът е най-ценен. Белгия е известна със своето изкуство, великолепната си архитектура, своята бира, своята храна и своя шоколад. Белгия разполага с разнообразие от известни художници, като Рогир ван дер Вейден, Петер Паул Рубенс, Рьоне Магрит, Ян ван Ейк, Брьогел, Мемлинг, Енсор, Пол Делво. В Белгия има множество музеи и временни експозиции. Най-важните са Кралският музей на изкуствата в Антверпен с внушителната си колекция творби на Рубенс, както и Белгийския кралски музей на изкуствата в Брюксел.
В музиката Адолф Сакс е известен с изобретяването на саксофона. Фламандските музиканти Жил Беншоа, Йоханес Окегем, Якоб Обрехт, Жоскен де Пре и малко по-късно Орландо ди Ласо съществено повлияват развитието на светската и духовна музика със стила арс нова. В архитектурата името на Виктор Орта е добре известно. Той е сред създателите на Art Nouveau, архитектурен стил с голямо влияние през 20 век.

Белгия е добре представена в света на спорта, като футболът е много популярен. Освен това две белгийски тенисистки са сред първите 20 в света – Ким Клайстърс и Жюстин Енен-Арден. Белгия се представя добре и в колоезденето. Един от най-великите колоездачи в историята, Еди Меркс, който печели пет пъти обиколката на Франция, пет пъти обиколката на Италия, веднъж обиколката на Испания, два пъти обиколката на Белгия и веднъж обиколката на Швейцария, е белгиец. Белгия има и световни шампиони по мотокрос, джудо и тенис на маса.

Сиренето „Лимбургер“ е едно от най-популярните белгийски сирена. Мнозина гастрономи смятат, че белгийската кухня е най-добрата в Европа. Марки белгийски шоколад като Neuhaus, Côte d'Or, Leonidas, Godiva са световноизвестни, а пралините са изобретени в Белгия. В Белгия има над 450 вида бира, като тези на монасите траписти са най-престижни. Белгийците са известни и със страстта си към пържените картофи.
Празниците играят важна роля в културния живот на Белгия. Почти всеки град има свой празник, някои датиращи от векове. Два от най-големите са тридневният карнавал в Бенш, близо до Монс, и Процесията на Светата кръв, провеждана в Брюж през май. Важен празник, макар и неофициален, е 6 декември. Това е Sinterklaas dag на нидерландски или la Saint-Nicolas на френски (Свети Николай). Той представлява нещо като ранна Коледа. На 5 декември вечерта, преди лягане, децата слагат обувките си при огнището с малко вода или вино и морков за коня или магарето на Свети Николай. Очаква се, че той идва през нощта и влиза през комина. След това той взима храната и водата или виното, оставя подаръци, връща се обратно, нахранва коня или магарето и продължава пътя си. Той също така знае дали децата са били добри или лоши. Този празник е особено популярен сред децата в Белгия, Нидерландия и Германия.

Макар да не е чак толкова впечатляваща и природата на Белгия заслужава нашето внимание. Тя включва три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната.
Крайбрежната низина се състои главно от пясъчни дюни и полдери. Полдерите са райони близки до морското ниво или по-ниски от него. Част от тях са отвоювани от морето и са защитени с диги, а останалите, във вътрешността, са полета, отводнени с канали. Централната равнина е постепенно повишаващ се към планините район с множество плодородни долини, напояван от гъста мрежа канали. Срещат се и по-стръмни терени, включително пещери и малки проходи. Ардените са значително по-неравни от първите два района. Те представляват гориста планина, много скалиста и не много подходяща за земеделие, която продължава и в Северна Франция. Там е концентрирана по-голямата част от дивата природа в Белгия. В Ардените се намира и най-високата точка в страната, Синял дьо Ботранж на 694 м надморска височина.
Двете главни реки в Белгия са Схелде (на френски Еско) и Мьоз (на нидерландски Маас). На тези две реки са разположени много от главните градове в Белгия – Турне, Гент (на френски Ганд), Антверпен (на френски Анверс), Лиеж и Намюр (на нидерландски Намен).
Климатът е прохладен, умерен и дъждовен.
Преди много години повече от половината територия на страната е била покрита с широколисти гори и е имало интересни животни, но заради дейноста на хората повечето от тях са унищожени. Днес, най-често срещаното дърво е дъб, а повечето животни могат да бъдат намерени в Ардените. Животните, които често се срещат в Ардените включват диви свине, сърни, диви котки и фазани. На други места в Белгия, могат да се видят няколко вида птици, като бекасите и бекаси, заедно с мускусни плъхове и хамстери.

Най-интересна от всичко обаче е историята на страната. Тя е много богата на всякакви събития – и тъжни и весели. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.
Първите известни обитатели на Белгия са белгите. Това са келтски племена, обитавали Северна Галия и подчинени от Юлий Цезар през 54 пр. н. е. След разпадането на Римската империя през 5 век, германски племена завладяват римската провинция Галия. Един от тези народи, франките, в крайна сметка установява ново кралство под управлението на династията на Меровингите. Най-известният от тези крале е Хлодвиг I (Кловис I). Той приема християнството и управлява от Северна Франция, но империята му включва и днешна Белгия. Християнски учени, предимно монаси от Ирландия, проповядват християнството и се заемат с приобщаването на езическите нашественици. Два века по-късно Меровингите са постепенно изместени от династията на Каролингите. След като Карл Мартел спира нашествията на маврите от Испания (732, Поатие), техният известен крал Карл Велики поставя голяма част от Европа под своя власт и е коронован за „император на Свещената Римска империя“ от самия папа Лъв III (800 г.).
Европейският феодализъм става основата на военна, политическа и икономическа стабилност. Християнството процъфтява и възникват нови религиозни общини, манастири и църкви.
През своята история Белгия е притежавала една външна колония, Конго, която е дадена на крал Леополд II на Берлинската конференция през 1885. Той превръща страната в своя частна собственост и я нарича „Свободна държава Конго“. Сведенията за груба експлоатация и широко разпространени нарушения на човешките права на местното население, особено в добива на каучук, предизвикват международни протести в началото на 20 век. В крайна сметка през 1908 белгийският парламент принуждава краля да отстъпи Свободната държава Конго на белгийската държава като колония. Оттогава тя става Белгийско Конго до независимостта си през 1960. Международните проблеми на Белгия се усложняват още повече след Първата световна война, когато получава от Обществото на народите мандат за управление на бившите германски колонии Руанда и Бурунди. Белгийската политика в администрацията и обществено-културното развитие на тези страни е силно критикувана, като мнозина считат, че белгийските решения значително са допринесли за проблемите в Руанда през 1990-те, когато геноцид отнема живота на около един милион души.
През 20 век историята на Белгия е все по-силно повлияна от нарастващата автономия на двете основни общности, нидерландо- и френско-говорещите. Това се вижда и от факта, че от около 1970 г. вече не съществуват общонационални белгийски политически партии, а само партии на фламандско- или френско-говорещите. Редовните опити за създаване на национални белгийски партии приключват с не повече от 1% от гласовете. Политическият пейзаж представлява почти огледална политическа система, отразяваща двете водещи езикови общности.

Още нещо интересно:

• Маслените бои за измислени в Белгия през 15-ти век.
• В белгийският герб също има лъв, а под него е изписан и девиза на държавата "Съединението прави силата".
• Белгия е определяна като сърцето на Европа.
• Град Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.
• Немската овчарка е първото в света куче тренирано за полицейска работа в началото на 20 век в белгийския град Гент.
• В страната се намира първият по рода си Музей на пържените картофки.

След всичко остава да ви кажем само, ако някога имате възможност да посетите Белгия задължително вижте историческите и забележителности и не забравяйте да опитате вкусните вафли, миди, поднесени с пържени картофи и белгийският шоколад – това са три от най-популярните белгийски храни.

Снимки: freeimages.com