Как цяла година сняг?

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Това е история, свързана с моя пра-прадядо, който много обичал да изследва природата. Интересен човек е бил. Знаех много за него, но имаше още за научаване.

Една вечер бях седнала до камината и гледах как пламъчетата се издигат, гонят се и трептят. През това време моят дядо беше дошъл и седнал до мене, без да го забележа. Аз много обичах той да ми разказва истории. Всякакви истории – за неговото детство, истории, които е чул от други хора, истории, които сам си е съчинил. Много обичах да ми разказва за своя дядо, моя пра-прадядо. Най-много обичах да разказва за експедициите му. Този път дядо започна да ми разказва за пътуването на моя пра-прадядо до Гренландия. Знаел за това от дневника му, който той започнал да си води още от първия ден. Така правят пътешествениците.

– В Гренландия – говореше дядо – е вечна зима...

– Как вечна зима, бе, дядо? – прекъснах го аз. – Не може цяла година да е само сняг! Как цяла година сняг?

– Така е, само сняг! Цяла година!– повтори дядо.

– Ами хората как живеят? – попитах аз.

– Те са свикнали. Обличат се топло. В дневника на дядо пишеше, че там денят и нощта са по шест месеца.

– Не може да бъде – извиках аз – хем цяла година сняг, хем шест месеца нощ. Как ще спят хората?

– Ще спят, разбира се – каза дядо. – Всичко там е много различно. Като пораснеш, ще разбереш.

Дядо се засмя и ми намигна. Много се ядосвам, когато вместо да ми обясни, ми казва: „Като пораснеш, ще разбереш.“ Какво означава това?

Този път гледах да не се издам, че ме е разсърдил, защото историята ми хареса. Исках обаче да разбера какво означава през цялата година да има сняг. Надявах се моят пра-прадядо да го е записал в дневника си, а моят дядо да ми го обясни.