Знаете ли как точно крушките произвеждат светлина?

Представете си, че сте се върнали в Средновековието. Вече е почти здрач и се отправяте към вкъщи, за да се изкъпете след тежък работен ден. След бърза вана и обилна вечеря, вие искате да се отпуснете и да се насладите на вечерта за малко. Обаче вече е тъмно, какво ще правите тогава? Преди изобретяването на модерното осветление, най-вероятно ще запалите свещ или маслена лампа. Ако обаче живеете в голяма къща, най-вероятно ще имате нужда от няколко свещи или старовремски лампи. Осветяването с всички тези устройства – и поддържането им – може да бъде доста трудно. Те се нагряват доста, което би било проблем, освен това правят целия дом в сажди. Затова не е чудно, че американецът Томас Едисон и англичанинът Сър Джоузеф Суон са изобретили едно и също нещо по едно и също време, което е променило намирането на светлина вечер завинаги. Това изобретение използваме все още и днес и го наричаме просто електрическа крушка.

За нас тя е нещо съвсем обикновено и затова понякога не можем да повярваме, че не е съществувала винаги или че е отнело толкова време да бъде изобретена. Традиционната крушка, наричана още крушка с нажежаема жичка, е елегантно простичко устройство. Всъщност от деня, когато е била изобретена, не се е променила много. Крушката обаче е била технологична революция, която завинаги променила историята. Електрическите крушки се състоят само от няколко основни части. Металната основа с два метални контакта, които се свързват към краищата на електрическата верига. Металните контакти се прикрепват към два твърди проводника, които са свързани помежду си с тънка метална нишка. Нажежаемата жичка е тънката жица, която виждате в средата на крушката, задържана от стъклена стойка. Всичко това се слага в нещо като стъклена колба, пълна с инертен газ, като аргон.

Когато електрическата крушка се свърже към електрическото захранване, токът преминава от единия метален контакт към другия. Тъй като токът преминава през жиците и през тънката метална нишка, тя се загрява до точката, в която започва да излъчва фотони, които са малки частици с видима светлина. В типичната 60-ватова крушка, нажежаемата жичка е направена от дълга, тънка нишка от метала волфрам. Въпреки че нажежаемата жичка вътре в крушката изглежда с дължина само около 2 см, тя всъщност е над 182 см, но просто е толкова тънка, че не се вижда как е намотана. Това е възможно, защото е с дебелина само около една стотна от сантиметъра! Не всички метали обаче излъчват видима светлина при нагряване до екстремни температури. Всъщност повечето ще се стопят, преди да достигнат такива температури. Волфрамът обаче има изключително висока температура на топене, което го прави перфектен метал за жични нишки. За да бъдат запазени волфрамовите нишки от запалване при такава висока температура, в електрическите крушки няма никакъв кислород, за да се създаде почти вакуум. За да се предотврати изпарението на волфрамовите атоми, в крушката се вкарва инертен газ, като аргон, който удължава живота ѝ.

Въпреки че лампите с нажежаема жичка са евтини, ефективни и много лесни за употреба, те вече не са чак така популярни. По-модерните технологии, включително флуоресцентни лампи и диоди, излъчващи светлина (LED), са много по-ефективни, генерирайки повече светлина и по-малко топлина. Тези по-нови технологии използват по-малко енергия и са на път да заменят обикновените крушки.

Снимка: pixabay.com