Защо има високосна година?

Знаете ли, че за тези, които са родени на високосна година, и то точно на 29-ти февруари днешната дата е особено важна? Само си представете – родени са преди четири години, знаят по няколко стихотворения, могат да карат колело, а едва сега ще празнуват първия си истински рожден ден. Това са всички деца по света, родени на 29-ти февруари 2012 година. А знаете ли, че дори най-голямата в момента търсачка отбелязва днес високосната година, с един много симпатичен както те го наричат „дудъл“ със зайци. Изобщо май за всички нас 29-ти февруари е по. ценен дори от Нова година, защото се случва веднъж на всеки 4 години. Но защо е така? Сега ще обясним, четете!

Този ден се пада веднъж на 4 години и е свързан с много суеверия и различни вярвания на хората. Календарът, който ползваме, е свързан със слънчевата година – времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето. Може би си мислите, че това става за точно 365 дни, но всъщност не е съвсем така. Земята прави пълна обиколка около Слънцето за точно 365 дни и 6 часа. Така остава остатък, който се натрупва и се добавя в календара на всеки четири години, когато се събира един ден. Прибавянето на един ден е просто изравняване, за да не се получи изместване на сезоните. Ако всяка календарна година имаше точно 365 дни, постепенно лятото ще се изтласка например през декември, а зимата през август.

Всъщност високосната година я има мноого отдавна, още от древни времена, още от 46 г. пр. н. е, когато римският лидер Юлий Цезар въвежда тази практика. Ако се чудите като нас защо, смята се, че неговите астрономи са му предложили това просто решение на проблема с календара и допълнителното време. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести“. Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци. И в това правило се допускат изключения. Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-дългият период между две високосни години е бил 8 години и се е разпростирал между 1896 и 1904 г. Съществува и специално понятие, наречено високосни секунди. Те също са допълнително добавено време и се опират на наблюдения върху въртенето на Земята около собствената ѝ ос. Чрез тях календарният ден се нагажда към слънчевия ден.

Още няколко забавни факта:

• В много държави по света, ако бебе се роди на 29-ти февруари, то в акта му за раждане бива записвано като дата 1-ви март или 28-ми февруари и това е задължително.
• Следващата високосна година ще бъде 2020.
• В англоезичния свят жабата е символ на високосната година. Това идва от английското наименование за ‘високосна година’, което е ‘leap (скок) year’.
• Интересно е да се отбележи, че 1712 година е била двойна високосна година за Швеция. През тази година са били добавени към месец февруари два дни, а не един. Така това е единствената година в историята, която е имала 29 и 30 февруари. Това се е наложило, за да се синхронизира шведският календар с Юлианския календар.
• Вярва се, че когато завали първият дъжд през високосната година, е добре човек да се разходи под падащите капки за щастие и успех.

Надяваме се, че сега знаем малко повече за високосната година и че беше забавно и интересно! Сега остава до края на деня да споделите с приятелите и семейството си новите неща. Те със сигурност ще бъдат впечатлени от знанията ви!