стихове

Начало | стихове | Врабчова сговорна дружина

Врабчова сговорна дружина

Никола Вапцаров | 2005-08-12

Врана, лакома и стара,
пазела със бой и вик
падналия на пазара
от конете ечемик.

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
– Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

– Га-а, га-а, за кога
теб ти трябва ечемик?
– Чик-чирик, засега!
– А не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко –
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел –
пак премръзнал, изгладнел –
и заплакал той: “Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,

във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!”
А след него – трети, пети,
петдесети и стотици

гладни мършави врабчета
и врабици.
Сбрал се врабчовия свет
под стряхата на съвет.

И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.
А от облаците бели

те изпрели сто къдели,
та започне ли войната –
да са топличко обути,
та започне ли войната –

да си имат парашути.
И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо

във небето синеоко.
Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили –

сто ловджийски ескадрили.
Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.



Коментари
2 коментара

ganka danailova, 50 г.,

Публикувано на 02.09.2008

liubimo stihotvorenie na sina mi Marian ot detskite godini.Haresvano ot pokolenia nazad .Za6to li v balgaria zabravihme hubavoto i ne samo v poeziata?.

Пламен Недков, 27 г.,

Публикувано на 24.03.2010

обичам детска музика

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град