Врабчова сговорна дружина

Малкият врабец Сивушко
я замолил простодушно:
– Чик-чирик, чик-чирик,
дай ми малко ечемик!

– Га-а, га-а, за кога
теб ти трябва ечемик?
– Чик-чирик, засега!
– А не искаш ли ритник?

Домъчняло на Сивушко –
бил неопитен и млад.
Под една стреха се сгушил
и треперил той от глад.

След Сивушко друг дошел –
пак премръзнал, изгладнел –
и заплакал той: “Чи-ри-ли
във стомаха ми игли,

във стомаха ми от глад
сто игли сега бодат!”
А след него – трети, пети,
петдесети и стотици

гладни мършави врабчета
и врабици.
Сбрал се врабчовия свет
под стряхата на съвет.

И решили с всички сили,
попрестане ли снега,
да сразят врага.
А от облаците бели

те изпрели сто къдели,
та започне ли войната –
да са топличко обути,
та започне ли войната –

да си имат парашути.
И денят на свободата
най-подир дошел. Ятата
се издигнали високо

във небето синеоко.
Най-напред летели в строя
рошопери бомбардери,
а след тях на две-три мили –

сто ловджийски ескадрили.
Боят свърши със победа.
Би се храбрата дружина.
Който иска, нека гледа
как от враната остана
само пух и перушина.