Веселото лято

Вън е топло лято
с коси от злато.
Слънчицето грее
и ветрецът вее.

Ей го, в морето
плиска се детето.
С бурните вълни играе,
от водата да излезе не желае.

Вижте планината стара,
сякаш че ни кара,
както се усмихва сладко
камъче да ритнем гладко.

Реката да шуми не спира.
Тя от Рила май извира?!
В бързината своя път намира
и в морето се прибира!

Участва в конкурса „Аз обичам лятото“