“Плевен и региона – атрактивна туристическа дестинация” – фотоконкурс

Стефи Иванова, 9 г.,

Публикувано на 16.09.2009

ще участвам. Изглежда лесно!

Марио Киров, 12 г.,

Публикувано на 17.09.2009

това е мавзолеят

Ася Асенова, 9 г.,

Публикувано на 21.01.2010

това е мавзолеят

Ася Асенова, 8 г.,

Публикувано на 22.01.2010

Стартирането на една от схемите по Оперативна програма “Регионално развитие” - “Подкрепа за развитието на туристически атракции” провокира екипа на Регионалния бизнес център в Плевен да организира информационен семинар обучение на тема “Плевен и региона - атрактивна туристическа дестинация”. Основната цел на стартиралата схемата е да подкрепи развитието на конкурентоспособни туристически атракции, които ще допринесат за диверсификация на туристическия продукт, намаляване на териториалната концентрация и по-равномерното разпределение на ползите от туризма. “Това са и част от нашите цели като регионална неправителствена организация, подкрепяща туризма. Още в самото началото на дейността си сдружението беше регистрирано в централния туристически регистър на Държавната агенция по туризма и сме първите регистрирани за региона. Като сдружение, ангажирано с туризма, се стремим да подкрепяме и подпомагаме този бранш и да бъдем един от естествените посредници, предоставящи информация относно възможностите за развитие и да работим за утвърждаването на Плевенски регион като атрактивна туристическа дестинация”, каза Царин Аспарухов, изпълнителен директор на Регионалния бизнес център. Двудневният семинар обучение в Плевен имаше за цел да подпомогне бенефициентите и техните партньори при кандидатстване с проектни предложения, като ги запознае по-подробно с възможностите на мярката и им даде идеи за организиране и изграждане на различни туристически атракции. Задачата, която екипът на Регионалния бизнес център си поставя, е с провеждането на форума да подпомогне обединяването на усилията и да генерира идеи за проекти, които в регионален аспект да създадат условия за развитие на ефективни и атрактивни комплексни туристически продукти. Лектори по темите бяха Златина Карова от Софийския университет и Красен Русев, управител на Европейския институт по културен туризъм „Еврика”. -------------------------------------------------------------------------------- Времето на целодневното пържене на плажа отмина Туристите на 21 век - и българи, и чужденци, не искат само да видят, а и да участват в събитията Красен Русев е дългогодишен директор на холандското училище в Албена, което е и първото частно висше училище - Международен колеж по туризъм - Албена, сега в Добрич. След натрупан през годините опит заедно с холандските си партньори г-н Русев и екипът му разработват национална концепция за развитие на културния туризъм в България. Първо, обаче, по програма “Тацид” заедно с партньори от Германия започват създаването на туристически центрове в Узбекистан. Следва разработване на национална туристическа програма на Узбекистан. И едва след това се заемат с идеята на концепция за България. “Това, което предстои според мен, е написването на концепция за развитие на българския туризъм за период поне 30-40 години напред. С такава теза се захванахме преди 2 години, ръководител съм на малък екип, с който работим по темата. Почти сме готови и до няколко месеца ще публикуваме концепцията”, разказа Красен Русев. Зад гърба на Красен Русев е и опитът на директор на културно-информационния център на Албена. Сега е директор на Европейския институт по културен туризъм “Еврика”. Г-н Русев беше в Плевен като лектор по разясняване на схема “Подкрепа за развитието на туристически атракции”. Разговорът ни започна от това, че когато се говори за туристически атракции, първо трябва да бъде направена карта на България. Защото ако в Плевен се предлагат едни туристически атракции, не може те да бъдат същите в Ловеч, защото от наслагването на едно и също нещо се губи интересът на туристите. Според Красен Русев ако един град има разработени дадени туристически атракции, то съседните градове трябва да допълват тези атракции, а не да ги повтарят. И още нещо - според него времето на целодневното пържене на плажа е безвъзвратно отминало. Туристите на 21 век - и българи, и чужденци, не искат само да видят една или друга забележителност, дадена възстановка или форум, а и да участват в събитията. - Г-н Русев, имате ли идеи за Плевен? - Откровено казано, познавам по-добре Ловешка област и там имам разработки за повечето от местата. Но мисля, че Плевен и Ловеч могат да работят заедно в областта на развитието на туристическите атракции. От Плевенска област имам наблюдения само върху община Искър. Имам нещо интересно, което ми хрумна за тази община и вече съм водил разговори с кмета. По принцип аз имам необичайни предложения и това не е изключение. За Искър, например, смятам, че може да се разработи програма за митологичен туризъм. Защото там аргонавтите на връщане от Колхида решават да не ползват същия път, по който са дошли. Има кавказка легенда, в която се казва, че те са се насочили към устието на Дунав, пътували са по реката и са достигнали до устието на Искър и по тази река са продължили пътя си. В легендата се разказва още, че когато аргонавтите са приближили Сердика и Софийското поле и водата в река Искър е била плитка, за да плава корабът им, те са платили на местни хора, които пренесли кораба на гръб до Струма, където отново са го пуснали на вода. Легендата е много интересна. Сега си представете, че възстановим този кораб по река Искър. Мисля, че аргонавтите ще бъдат наистина добра атракция. Винаги може да се направи пикник или екопътека, както и туристически център, но не навсякъде могат да се видят аргонавти с автентитчния им кораб на връщане от Колхида, нали. - Това, което разказвате е наистина много интересно. Но не е ли подобна туристическа атракция завършек на един цялостен туристически продукт или последното звено, за да сме наистина привлекателна туристическа дестинация. Преди това не трябва ли да има национална стратегия, да има туристическа инфраструктура? - Много сте права. Преди да се направи стратегия за развитие на даден отрасъл, трябва първо да има концепция. Има 128 вида алтернативни форми на туризъм, но концепцията трябва да конкретизира кои от тези видове туризъм са присъщи за България. Тоест кое е лицето на българския туризъм - плажовете, планините, казината или нещо друго. Но е задължително да има лице на туризма и съпътстващите видове алтернативен туризъм. Концепцията, която трябва да се направи, е всъщност много кратка. Тя, обаче, трябва да каже: България ще бъде страна на еди-кое си. В момента, например, Румъния реши да започне нов тип туризъм - лицето на туризма да е необичайното. Румъния - страна на Дракула, на страховитите изживявания, на екстремния туризъм. Ето ви едно лице. - Кое трябва да е според вас лицето на българския туризъм? - От 42 години съм в туризма и според мен лицето на България трябва да бъде културният туризъм. Френската академия на науките доказа, че след разселването на човеците от Африка, първото заселване на Европа (досега се предполагаше, че е през Гибралтар) вече е доказано, че е през България. В Козарника край Димово, Видинско, намериха най-старото възможно поселение, най-старите погребения са открити също в този район. В Дуранкулак пък е най-старият градеж с топлофикакция от камък, там е и най-старото злато. Тоест - в България се е родила най-старата цивилизация, а европейската е тръгнала оттук, за да се разсели в цяла Европа. И още - държавата с най-старото име в Европа е България. Многовековни са и традициите ни, кулинарията ни, обичаите ни. И тук стигаме до правило - европейският тип създаване на атракции и на туристическо предлагане е базирано на традициите. В Америка и на голо поле могат да се направят 12 казина, 3 голф игрища и ето ви атракция. Знаем, че в Америка от един камък правят история - по-добре го могат. А ние го имаме. Ето затова работим в екип и търсим да намерим най-ефективното за България. Ще се постарая до няколко месеца да изготвя тази концепция за развитие на българския туризъм, на чиято основа да се правят стратегическите принципи, а след това и тактическите принципи. Концепцията и стратегията трябва да дълговечни, тактиката може и ежегодно да се сменя в зависимост и от туристопотока. Мисля, че ще се получи нещо интересно и се надявам да е от полза. - Трябва ли му на туризма министерство? Агенцията нямаше достатъчно правомощия, а сега туризмът се оказа в мегаминистерство в едно с икономиката и енергетиката. - По мое лично мнение сегашният вариант е по-добър - министерството не е някаква агенция. Не знам дали не е за първи път да има министерство, което да е на нещо и на туризма. Да е конкретизирано, че министерството е и на туризма. Мисля, първо, че това е по-добрият вариант. И мисля, че туризмът през последните години е единственият добре вървящ браш. Убеден съм, че до 2-3 години това ще бъде реално осъзнато и туризмът ще бъде отделен като самостоятелно министерство. - Какви са очакванията ви за края на летния туристически сезон? Основното оплакване на бранша е липсата на туристи по морето. - В Албена сме доста добре заредени, но също не сме в най-силния си сезон. Когато няма туристи, просто се предприемат нови маркетингови стратегии - отстъпки, допълнителни предлагания, нови атракции, нови дестинации и маршрути. Ако само стоим и си казваме, че продуктът ни е добър и все някога туристи ще дойдат, тогава няма да се получи нищо. В туризма има едно договаряне, което е много важно. Всеки детайл е важен, когато говорим за устойчивост на туризма и това се прави като се планира. Смятам, че сме малко неподготвени за този сезон и дано в края му или след сезона се проведат повече неща, свързани с конгресен, конферентен или събитиен туризъм, хоби туризъм - нов за страната ни вид туризъм, но такъв, за който България има отлични възможности. Така ще може да се компенсира слабият летен сезон. Ако това, обаче, не стане, това означава, че от зимата при подготовката за следващия сезон всички трябва да си направят много сериозни изводи и да се почне масово разработване на нови продукти. Когато има криза, потреблението се свива и всеки решава да подбере най-доброто и по възможност най-евтиното. Така е по света и ние трябва да работим по този начин. Това е изходът. Кризата трябва да ни направи по-креативни. - Защо Турция и Гърция успяха много бързо да сменят тактиката, а ние не успяваме? - По-добър професионализъм - за това говорим. В Турция туризмът е национална политика. Той е приоритет, не просто малко по-особен отрасъл. Мисля, че 3 милиарда долара са само разходите на турското министерство на туризма за реклама. Ако говорим в съпоставимости, тогава би трябвало българската държава да отдели 300 милиона за реклама. А ние нямаме и 30 милиона лева за реклама на туризма, а може и да са 3 милиона. Пътувайки навсякъде из централна и западна Европа, дори по автобусните спирки ще видите реклами - на Сирия като омайна приказка, на Йордания, на Турция. Никъде - нито в печатно издание, нито по радио или телевизия, няма реклама “Слънчев бряг - вашата мечта”. След като на рекламата се гледа несериозно, резултатът също не може да бъде сериозен. Да се надяваме, че нещата ще вървят към по-добро. - Кога България ще стане привлекателна туристическа дестинация? - Това е процес в две направления. Едното е когато дойде такова правителство в България, което да каже, че туризмът не е приоритет на България, а туризмът е националната политика на страната. Второто направление е свързано с услугите. Когато един турист дойде в нашите 4-5-зведни хотели, ние трябва да имаме готовност да го обслужим на 100%. Ако този турист го заболи глава, той трябва да може да отиде в 4-5-звездна болница. Всичко трябва да се равнява по туризма. Това, обаче, е само хардуерът. Ами софтуерът? Тоест кадрите. Имаме хотели, хотели, хотели, но в тях няма кой да говори езици, няма кой да обслужва, кой да ти направи резервация. Тоест, за добро образование трябва да имаме 4-5-звездни университети и училища. Всичко е свързано. Колкото по-бързо стане, толкова по-добре - правителството да постави локомотива на туризма. Това ще даде добри резултати и ще е добра перспектива за България

Даниел Карадочев, 7 г.,

Публикувано на 29.11.2010

до кога е